Идентифицирането на собственика щеше да отнеме време, но англичанинът поне имаше откъде да започне. Преструвайки се, че е победен, той избъбри:
— Ще ви служа добре.
А сърцето му пееше възторжена песен. Ще разбере кой е Льо Серпан, за Бога, и тогава това копеле щеше да съжалява за обидните си думи. Ако си изиграеше картите правилно, ще излезе от цялата тази работа като герой — като богат герой.
9.
На следващата сутрин Маги получи бележка от Елен Сорел, в която се казваше, че някакъв недоволен френски офицер питал група безделници в едно кафене дали някой не иска да спечели пари, като застреля дук Уелингтън. Понеже този глупак направил предложението си пред дузина свидетели, бил арестуван само след броени минути.
Маги се усмихна кисело и остави бележката настрана. В града имайте безброй недоволни мърморковци, но повечето бяха безобидни като този. Хора като глупавия френски офицер не бяха проблем.
Но като се замисли върху това, че при нея няма никакъв напредък, веселото й настроение се изпари. Робин се бе отбил предната вечер и бяха говорили до късно, без да стигнат до нови заключения. Толкова много възможности, и толкова малко време.
Денят й мина в напрегната работа, разглеждаше информацията, с която вече разполагаше, и се опитваше да намери някаква схема, но без успех. Можеше само да продължава работата, която бе вършила досега, и да се надява, че ключът е може би у генерал Русе.
Докато се обличаше за бала у княз Орков, дори любимата й зелена сатенена рокля не успя да я разведри. Тя мълчеше, докато Инге оформяше косата й в купчина златисти къдри. Вътрешно се чудеше до каква степен Рафи е отговорен за напрегнатостта й.
Макар че вярваше на неговите добри намерения относно мисията им, нямаше в какво друго да вярва. Като шпионин беше безспорно любител. В личен план беше като незакрепено оръдие на борда на кораб — неконтролируем и опасен. Маги можеше да се преструва умело, че си играе на любов, без да се опари, но знаеше колко крехка е фасадата й. За нея липсата на дълбоко чувство беше игра. За Рафи Уитбърн това бе самата истина.
Когато Инге съобщи, че дукът е пристигнал, Маги си придаде приветлив израз и отиде да го посрещне. Когато влезе в салона, възхитеното изражение на Рафи я отвлече от мрачните мисли за шпионската работа.
— Изглеждаш възхитително тази вечер, графиньо. Благодаря ти, че си облякла тази рокля. Ще отива много добре.
— Много добре с какво?
Той й поднесе една покрита с кадифе кутийка.
— На това.
Маги отвори кутийката и дъхът й замря при вида на изключително красивата изумрудена огърлица и обици, фината златна обковка и безупречно шлифованите камъни на украшението му придаваха лекота и въздушен вид и в същото време го правеха безумно разточително.
— За Бога, Рафи, за какво са тези неща?
— За тебе, разбира се.
— Не мога да приема нещо толкова скъпо. Хората ще си помислят… — запъна се тя.
— Че си ми любовница? Точно това е целта, скъпа.
Гласът му бе дълбок и галещ и за един опасен миг тя се отдаде на мисълта, какво ли би било, ако му беше любовница наистина, а не само за пред хората. После стисна челюсти.
Дори да беше най-привлекателният мъж, когото някога бе познавала, проклета да е, ако позволи на този благородник да я покори, независимо колко много би им харесало и на двамата. Покоряването си беше покоряване, а тя решително не беше плячка за никой мъж.
Хлопна капачето на кутийката и му я подаде.
— За нашия маскарад не е необходим откуп във вид на бижута, ваша светлост.
Без ни най-малък признак на обезсърчение Рафи каза:
— Само че е необходим. Половината лондонско общество сега е в Париж, а моите навици не са тайна за никого. Винаги съм подарявал красиви дрънкулки на приятелките си. Хората ще започнат да се чудят, ако не направя същото и с тебе.
— Красиви дрънкулки! — каза тя разгорещено. — Можеш да купиш половин Англия с парите за тези тук.
— Преувеличаваш, скъпа. Не повече от една четвърт, и то трябва да е доста малко графство.
Усмивката му я приканваше да погледне по-весело на нещата и Маги не можа да се удържи да не се разсмее.
— Много добре, щом настояваш, ще приема да ги нося назаем, докато трае маскарадът ни. После можеш да си ги прибереш за следващата истинска любовница.
Вземайки кутийката от ръката й, Рафи я поведе към огледалото, окачено между два прозореца. Застана зад нея и сръчно откопча обикновената й нефритова огърлица.
— Тези изумруди няма да подхождат на всяка жена. Ще изглеждат най-добре само на такава, чиито очи стават зелени, за да са в тон с тях. — Той вдигна огърлицата от кутийката. — Жена с достатъчно стил и величественост, за да може да носи онова, което ти наричаш откуп, без да се чувства потисната. Не мога да се сетя за друга жена, на която да стоят така добре.