Рафи положи огърлицата около шията й, топлите му ръце контрастираха със студения допир на украшението. Балната й рокля беше изрязана доста ниско, излагайки на показ шията, раменете и вълнуващо изпъкналите гърди, и тя внезапно се почувства гола, докато пръстите му галеха непокритата й кожа. Желанието напираше в нея, напрегнато и властно. Когато беше на осемнадесет години, за пръв път се бе осмелила да изследва границите на сексуалността със същия този невъзможен, привлекателен мъж, а времето само бе задълбочило копнежа й.
Погледът й срещна очите на Рафи в огледалото. Той положи ръце върху непокритите й чувствителни рамене и когато заговори, гласът му бе съвършено сериозен:
— Марго, защо не можем да забравим всички усложнения от миналото си и да бъдем самите ние? Ти си най-неустоимата жена, която някога съм познавал. Като стоя толкова близо до тебе, без да те докосвам, скоро ще полудея. — Той започна леко да масажира тила й с палци. — Искам те и мисля, че ти също ме искаш. Защо да не можем наистина да бъдем любовници?
Вече не беше възпитаният сардоничен дук, който й късаше нервите, а откровеният млад мъж, в когото се бе влюбила. Сърцето я болеше за онова, което бяха имали и изгубили. Борейки се да не се поддаде на лудостта, тя промърмори:
— Това ще бъде грешка.
Той се наведе и я целуна по крайчеца на ухото, който се подаваше изпод златистата й коса, после продължи нежно надолу по тила й. Ръцете му се спуснаха към голите й лакти нежно, като погалване с перце, после се обвиха около талията й и притиснаха гърба й към него. Тя си пое дъх и се опита да потисне силната реакция, предизвикана от докосването му.
— И двамата сме зрели хора, достатъчно възрастни, за да знаем какво искаме — прошепна той с дълбокия си, натежал от мекота, глас. — Никой няма да пострада и знам, че ще изживеем невиждано удоволствие заедно.
Ръцете му се плъзнаха и обгърнаха гърдите й. Дланите му бавно описаха кръг и тя почувства как зърната й щръкват от допира.
Тя неволно опря ханша си о скута му. Когато почувства една твърда издатина от плът, се насили да остане спокойна.
— Не, проклет да си! — изрече, останала без дъх. — Не е толкова просто.
Дясната му ръка се вмъкна под нагръдника й и започна да си играе със зърното й. В същото време лявата се спусна по корема и стигна до мястото, където се съединяваха бедрата й.
— Наистина ли казваш „не“? — запита той, докато опитните му ръце намираха най-чувствителните места у нея. — Думите ти казват едно, но тялото ти казва друго.
В това, което той казваше, имаше твърде много истина и пламъкът в тялото й бе не по-слаб от бурята, която опустошаваше мислите й. Тя наистина го искаше. Бе омаломощена от копнеж и не смееше да си признае колко опасно близо е до това, да обърне гръб на миналото и бъдещето и да го остави да я люби в опияняващото настояще.
Но тя се бе учила на самообладание в най-суровата от всички школи и дори сега осъзнаваше, че няма да бъде честно да се преструва, че никой няма да пострада от техните действия. Тя щеше да пострада, и то много; щеше да бъде съсипана, ако отново се влюбеше в Рафи. Когато го загуби, това едва не я уби и никакво време, през което щеше да бъде негова любовница, нямаше да си струва болката, която близостта щеше да й причини.
И докато тя се опитваше да намери силите, които й трябваха, за да се освободи, той прошепна:
— Обещавам ти, че няма да загубиш от това, Марго. Изумрудите са само началото.
Той искаше тя да бъде неговата куртизанка.
Осъзнавайки това, тя се вбеси и тъкмо това й придаде сили да се съпротивлява. Отскочи назад и несъзнателно вдигна ръка, за да се защити.
— Не означава Не! Ако исках да кажа да, щях да кажа да!
Извъртя се рязко и лакътят й се заби в слънчевия му сплит с такава сила, че му изкара целия въздух. Рафи си пое дъх и се преви.
Маги се вторачи уплашена в него и отстъпи назад, докато гърбът й опря в масичката под огледалото. Тя изрече със задавен глас:
— Съжалявам, не исках да те нараня.
Той се изправи, мъчейки се да си поеме дъх. Сега сивите му очи бяха студени; искряха от гняв и още нещо. Маги никога не се бе страхувала физически от Рафи, но сега ясно осъзна, че е висок, едър и силен като атлет. Тя бе наранила гордостта му, а това беше далеч по-тежко, отколкото случайният удар с лакът.