Макар че очакваха идването на генерал Русе, не можаха да го открият в тълпата и Маги започна да се притеснява, че няма да успеят. След час тя и Рафи решиха да се разделят и да го потърсят.
Полунощ дойде и си отиде, сервираха вечерята, после танците се възобновиха, но все още не бе открила своя човек. Раздразнена, тя бродеше из залата, където кючекчийката танцуваше за шепа гости.
Жената размахваше воали и ленти, а тримата музиканти на ниския подиум зад нея свиреха минорна музика, която звучеше странно за европейското ухо. Когато очите й свикнаха с неясната светлина, Маги разбра, че е намерила своя човек. Макар че никога не я бяха представяли на генерала, веднъж й го бяха посочили, и тя веднага го разпозна.
Мишел Русе беше под средния ръст и набит, но от пръв поглед й напомни за полковник фон Ференбах. Русокосият прусак беше аристократ с военна подготовка, докато тъмнокосият французин не беше потомствен благородник и беше постигнал положението си благодарение на своите заслуги. Въпреки това в приглушената светлина си личеше, че двамата са кръвни братя, притежаващи безкомпромисната бдителност на професионалния войник.
Дали Русе таеше в себе си толкова яд, колкото Фон Ференбах? От тримата заподозрени бонапартистът беше най-мотивиран да създава безредици.
Маги прекоси стаята и седна близо до Русе, чудейки се как да поведе разговор, щом няма кой да ги представи един на друг. Генералът бе погълнат от танцьорката и я следеше с поглед.
Тя никога преди не беше виждала кючекчийката, защото единствените места, където можеше да се види такава танцьорка, бяха недостъпни за жени. Гледката я накара да замига смаяно. Наистина ли беше възможно жена да кара гърдите си да се движат на противоположни страни? Колкото и да беше невероятно, доказателството беше пред очите й. Въртящите се пискюли подчертаваха ефекта. Танцьорката беше дебела за европейските стандарти, но голяма част от тялото й беше изложена на показ и то беше идеално тренирано.
Маги, както изглежда, бе издала учудването си, защото един нежен теноров глас каза:
— Много талантлива изпълнителка, не смятате ли?
Тя се обърна и видя, че Русе я гледа развеселено. И отвърна:
— Наистина, господине, нямах представа, че е възможно човешко тяло да прави такива неща.
Той махна с ръка към сцената.
— Макар че Орков я е поканил като куриоз, тя е наистина изкусна артистка.
— Артистизма ли вижда мъжът, когато гледа кючекчийка?
— В умовете на повечето мъже това може би няма да е първата мисъл — съгласи се той с лека усмивка, — но аз съм прекарал известно време в Египет и мога да оценя тънкостите на изкуството.
Тя си спомни, че Русе се е сдобил с първия си военен опит в Наполеоновата египетска кампания от 1798 година, когато е бил почти момче. Невъзможен човек. И Маги каза мило:
— У нея има доста тънкости.
Музиката спря, плувналата в пот танцьорка се поклони и се оттегли за почивка. Останалите зрители също излязоха от салона, оставяйки Маги сама с Русе. Тя запита:
— Как е в Египет?
Този път усмивката му беше по-топла.
— Забележително. Почти невъзможно е да повярваш, че има такива храмове, дори когато се изправиш пред тях. Ние поглеждаме катедрала, която е едва на пет века, и я смятаме за старинна. Техните храмове са на много пъти по толкова. А пирамидите…
Генералът за миг потъна в спомените си.
— Бонапарт прекара една нощ в най-големия. На следващата сутрин, когато го запитаха какво е видял, той каза само, че никой няма да му повярва.
И прибави с тъжна нотка в гласа:
— В историята на Египет кратката френска окупация е не повече от миг. В историята на Франция Наполеон може да бъде също толкова значим.
Маги отбеляза сухо:
— Хората може да забравят след хиляда години. Но в наше време възприемат Наполеон като най-великия и най-злосторния човек на епохата.
Русе замръзна и тя се запита дали не е отишла твърде далече. Макар че искаше да го накара да реагира, щеше да бъде грешка съвсем да го отблъсне.
— Вие не сте французойка, мадам — каза той студено. — Предполага се, че не гледате на него така, както гледаме ние.
В желанието си да разбере каква е мотивацията му тя запита:
— Как виждат французите Бонапарт? Аз съм една от многото, които платиха висока цена заради амбициите му. Можете ли да ме убедите, че си е струвало?
Тъмните очи на генерала се взряха в нейните.
— Права сте, че той е най-великият човек на нашето време. Когато беше по-млад, да бъдеш край него, означаваше да чувстваш… да чувстваш, сякаш духа някакъв силен вятър. Императорът притежаваше повече сили и жизненост, отколкото всеки човек, когото познавам, повече убеденост и повече перспектива. Никога няма да има втори като него.