— Слава на Бога — каза тя, неспособна да потисне горчивината у себе си.
Той се наведе напред и изрече напрегнато:
— След революцията ръцете на повечето европейски нации се вдигнаха срещу нас. Франция трябваше да бъде унищожена, но не стана така. Бонапарт ни върна властта и гордостта. Навсякъде побеждавахме.
— А в по-късни години вашият император изгуби цялата си армия. Стотици хиляди войници и безброй цивилни умряха за славата на Франция. Той беше казал, че животът на милион хора е нищо за него — отвърна дръзко Маги. — Когато Бонапарт се върна от Елба, вие бяхте ли един от онези, които забравиха обета си към Луи и последваха своя император?
След дълго мълчание генералът отговори:
— Бях.
Тя си пое дълбоко дъх и си напомни, че трябва да се владее.
— Мислите ли, че беше редно отново да се свържете с него?
Той я изненада, казвайки:
— Не, не мога да кажа, че е било редно, но това нямаше значение. Наполеон бе моят император и бих го последвал дори в ада.
— Значи желанието ви се е изпълнило. Казват, че при Ватерло е било почти като в ада.
— Императорът не беше такъв, какъвто беше преди, и петдесет хиляди войници заплатиха с живота си за това. Може би трябваше да бъда един от тях, но Бог имаше други планове за мене. — Изразът на Русе се смекчи. — Въпреки че това е спасение, което не заслужавам, разбрах, че има живот и извън войната.
Странно, мистично изказване за войник. В залата влязоха двама души и спестиха на Маги необходимостта да коментира думите му. Тя погледна към тях и видя Рафи, придружен от слаба, извънредно елегантна жена с гарвановочерна коса, чиято фигура издаваше понапреднала бременност. Русе стана и една усмивка преобрази сериозното му лице.
— Магда, любов моя, нека ти представя госпожа Русе. Тя ми показа картините на нашия домакин. Ние сме почти братовчеди, защото тя е от Флоренция и семейството й има роднинска връзка с италианската ми баба.
Жената с гарвановочерна коса отправи топъл поздрав към Маги. По начина, по който се гледаха двамата Русе, човек можеше да заключи, че съпругата е спасението, за което говореше той; връзката помежду им беше почти осезаема. Беше ли генералът достатъчно пламенен бонапартист, за да рискува личното си щастие в предателски заговор?
За съжаление Маги се побоя, може би беше така.
Напрежението на неотдавнашните думи се стопи в общия разговор. И четиримата сериозно се интересуваха от изкуството и преди двойките да се разделят, си обещаха заедно да посетят Лувъра след три дни.
В главната бална зала звучеше валс. Рафи въвлече Маги в танца, без да й иска позволение. Докато се въртяха из залата, тя със съжаление реши, че консервативното мнение има право. Макар че той се държеше на прилично разстояние от нея, валсът все още беше прекалено еротичен, за да бъде почтен. Когато си спомни колко беше разгорещен от срещата им по-рано тази вечер, й беше много по-лесно да забележи колко много близостта и движенията на танца приличаха на правене на любов.
Разбра с неособено голямо облекчение, че целта му беше строго делова. Той запита:
— Какво мислиш за генерал Русе?
Тя помълча цели три кръга, преди да отговори:
— Той е предан на Франция и на императора и мисля, че е напълно способен да участва в заговор, за да върне Бонапарт на трона. Има най-силния мотив от всички наши заподозрени, заедно с достатъчно интелигентност и убеждение, за да постигне целите си.
— Но ти си имаш резерви — изтъкна Рафи, разчитайки неизказаните й мисли.
Маги въздъхна.
— Само това, че човекът ми харесва. Започнал е от съвсем малко и е постигнал положението си единствено благодарение на своите заслуги. Освен военните умения притежава вкус и чувствителност. Искаше ми се Варен да е нашият негодник, но по-вероятно е да е Русе.
— Ако е така, новооткритата ми братовчедка скоро ще остане вдовица — каза сериозно Рафи. — Тъй като Русе вече веднъж е нарушил клетвата си към Луи, и най-малкият намек, че е въвлечен в заговор, ще го тикне в килията до маршал Ней в очакване на екзекуцията.
— Мъжете са такива глупаци! — възкликна раздразнено Маги. — Има прекрасна жена, която го обожава, спечелил е достатъчно законно богатство, за да си живее необезпокояван, но би захвърлил всичко това.
— И на мене ми хареса. Сигурна ли си, че той е нашият човек?
Тя поклати глава със съжаление, гледайки някъде отвъд него.
— Не мога да бъда сигурна, но чувствам, че при генерала не всичко е на повърхността. Може би не е замесен специално в нашия заговор… но се страхувам, че по-скоро е.