В такива моменти мразеше да бъде шпионка. Ако грешеше, можеше да допринесе за съсипването на един невинен. Всички видни бонапартисти вървяха по опасно тънък лед, човек можеше да бъде съсипан само от едно подозрение, и дори да се озове пред наказателния взвод.
Тя си напомни мрачно, че залогът е по-голям от човешкия живот; успешният атентат срещу един от съюзническите водачи би могъл отново да хвърли Европа във война.
— Трябва да споделим подозренията си възможно най-скоро. Лорд Стратмор може да знае нещо, което да ги потвърди.
— Тази нощ ще изпратя куриер до Люсиен, но смятам, че вече е време да говорим с лорд Касълрий.
Свикнала да говори с намеци, в първия момент Маги се стресна. Както и да е, външният министър знаеше за нейната работа и имаше право да вярва на мнението й. Ако двамата с Рафи поговореха лично с него, може би щяха да го убедят колко сериозно е положението.
— Трябва да се срещнем с него по такъв начин, че да не събудим подозрения.
— Лесна работа — отговори Рафи. — Лорд и лейди Касълрий често приемат високопоставени английски посетители, за какъвто, казано най-скромно, мога да се смятам и аз. Като моя приятелка, жена, която вече познават, ти също ще бъдеш добре дошла. Ще се срещна с него и ще го помоля да ни уреди покана за закуска или обяд насаме.
— По-добре да го направиш възможно най-скоро — каза тя мрачно. — Усещам в мозъка на костите си, че скоро ще се случи нещо.
Музиката спря и двамата тръгнаха към края на балната зала. Тя тъкмо щеше да предложи да си тръгват, когато оркестърът засвири друг валс и Робин се доближи до тях. Той поздрави Рафи приятелски и след това се поклони пред Маги.
— Графиньо Янош, ще ми окажете ли честта за този танц?
Въпреки стоманения проблясък в очите на Рафи, на Маги дори не й хрумна да му откаже. Пред хората тя и Робин бяха просто добри познати и той не би я поканил да танцуват, ако нямаше какво да обсъжда с нея. Тя се усмихна и протегна едната си ръка.
— За мене ще бъде удоволствие, господин Андерсън.
И изпрати въздушна целувка на Рафи, докато Робин я вземаше в прегръдките си и я отвеждаше във въртележката на валса.
През всичките тези години, колкото и да бяха близки, двамата никога не бяха танцували валс. Тя откри без никакво учудване, че той е великолепен танцьор, двамата така добре се познаваха, че нямаше нужда да внимават особено в стъпките си. Тя запита с безгрижна усмивка:
— Всичко наред ли е, Робин?
— Чух нещо, което искам да споделя, защото се надявам ти да успееш да направиш нещо по въпроса. — Сериозните му сини очи контрастираха с нехайния тон. — Един от моите информатори в подземния свят ми даде едно име, което може да е в дъното на заговора. Не е истинско име за съжаление, но все пак е начало. Наричат човека Льо Серпан.
— Льо Серпан? — Тя сбърчи вежди в размисъл. — Не ми е познато.
— На мене също. В парижкия подземен свят няма човек с такова име. Моят информатор дори не може да каже дали човекът е французин или чужденец. Явно Льо Серпан набира престъпници за заговор срещу някой от водачите на съюзниците.
Тя се замисли върху думите му, но информацията не събуди никакви спомени.
— Ще попитам дали някоя от моите жени не е чувала за такъв мъж. Има ли и други опорни точки?
— Не бих казал. Но се питам… — Робин проточи думите си, докато двамата заобикаляха внимателно един пиян руски офицер, чийто ентусиазъм за валса надвишаваше уменията му.
Когато се отдалечиха на достатъчно разстояние, Робин продължи:
— Възможно е това име да идва от семеен герб или нещо подобно. Човекът, когото търсим, сигурно има власт и положение и най-вероятно има и семеен герб.
Тези думи я накараха да потръпне. Робин имаше толкова силна интуиция, колкото и Маги, и не за пръв път някой дребен факт караше мислите им да прескочат към нещо съвършено различно. Когато получеше вдъхновение, обикновено излизаше прав.
— Това е твърде вероятно — съгласи се тя. — Ще поразпитам да разбера чий герб има змия, каквато и да била. Не може да са много. Добре ще е да имаме нещо конкретно, което да проучваме, след толкова много дни на разочарование.
В последната част от танца тя описа срещата си с генерал Русе и своите подозрения по негов адрес.
Робин слушаше внимателно. Когато тя свърши, той каза:
— Ще видя дали няма да намеря някоя змия в миналото му. Мисля, че сме на път да разкрием нещо. Но, за Бога, Маги, внимавай. Моят информатор явно смята, че Льо Серпан е пратеник на самия Сатана. Който и да е, този човек е опасен.
Музиката свърши. Робин бе маневрирал така, че последните тактове да ги доведат до дук Кандовър. След като любезно върна ръката на Маги на Рафи, той им пожела лека нощ и изчезна.