Загриженият поглед на Маги го проследи. Робин сигурно беше толкова уморен, колкото и тя, но ако добре го познаваше, той щеше да прекара половината от оставащата нощ в парижките вертепи и игрални зали, търсейки още следи от Льо Серпан. А на нея й казваше да внимава.
Загрижена за приятеля си, тя не видя мрачния израз на лицето на Рафи, който наблюдаваше тревогата й.
10.
Още на другата сутрин Маги се зае да търси змии и подобни на тях хералдични фигури и за тази цел посети една крехка стара жена в предградието Сен Жермен. Госпожа Доде беше загубила всичките си мъжки наследници в Наполеоновите войни и копнееше за мир. Освен това познаваше историята, браковете и гербовете на всички важни френски фамилии. След като изслуша Маги, тя обеща за четиридесет и осем часа да състави подробен списък на възможностите и в старата, и в новата френска аристокрация. С малко късмет оттам щеше да излезе нещо.
Около пладне дойде бележка от Рафи, в която той съобщаваше, че на другия ден ще обядва със семейство Касълрий. Маги кимна доволна и се приготви да посети една известна сплетница, която много добре се ориентираше сред каймака на бонапартисткото общество. Може би тя щеше да бъде достатъчно информирана относно змиите.
Тръгването на Маги обаче се отложи, понеже икономът донесе картичката на една неочаквана посетителка, госпожа Оливър Нортууд.
Любопитна какво има да й казва Синтия Нортууд, тя нареди на иконома да въведе гостенката. Младата жена влезе с напрегнато изражение, миловидното й лице се белееше посред тъмните къдрици.
— Радвам се, че ви намирам у дома, графиньо — каза тя на безупречен френски. — Бих желала да обсъдя нещо с вас.
Маги отвърна на английски:
— Но разбира се, скъпа. Ще пиете ли едно кафе?
Гостенката кимна утвърдително и Маги даде нарежданията си на иконома, а след това седна, канейки с жест Синтия да седне на дивана близо до прозореца, за да може лесно да следи изражението й. Докато сервираха кафето и фините сладкиши, Маги направи няколко общи бележки и получи едносрични отговори. Когато останаха сами, тя каза:
— Ако имате да ме питате нещо, може би просто трябва да го кажете.
Големите кафяви очи на Синтия погледнаха встрани.
— По-трудно е да се каже, отколкото си мислех. Вие почти не ме познавате и няма причина да ви разказвам за тревогите си. Но… но имам нужда да поговоря с друга жена.
На уплашената физиономия на Синтия се разля слаба усмивка.
— И избрахте мене, защото и двете сме свързани с Кандовър?
Синтия като че ли се стресна, после се усмихна едва-едва.
— Може би заради това. Тъй като имаме… общ приятел, а и вие веднъж бяхте така добра да ме изслушате, помислих, че мога да говоря с вас. — Тя изправи гръб, видимо напрегната. — В предишния ни разговор ви разказах колко бях нещастна в брака си.
— Когато по-късно онази вечер се запознах с мъжа ви, разбрах причината — каза насърчително Маги. — Защо се омъжихте за него?
Синтия разпери ръце в отчаян жест.
— Наистина мислех, че съм влюбена. Оливър беше красив и смел, живееше такъв вълнуващ живот в сравнение с моя в Линкъншир, където съм израснала. Лелята, която ме представи, беше впечатлена от това, че той е син на лорд, и ми каза, че съм покорила блестящ кандидат. Не виждах по-далеч от потеклото и облеклото му. Той беше красив преди седем години, преди пороците му да го овладеят напълно. Бях само на осемнадесет години, зашеметена от това, че синът на един лорд ме ухажва. Никога не ми беше хрумвало да се вгледам в характера му. — Тя сви рамене. — Получих това, което съм си заслужила. Невероятно е, че избираме спътниците си за цял живот само след няколко срещи, обикновено в най-изкуствени обстоятелства. Понеже Оливър произхождаше от благородно семейство, баща ми не виждаше причина да не му даде ръката ми. Бях толкова поласкана от добрия си късмет, че никога не го запитах какво е видял в мене.
— Много сте строга към себе си. Вие сте много привлекателна жена, в която всеки мъж би се влюбил.
— Може би — каза непреклонно Синтия. — Но най-важното беше, че имах добра зестра. Понеже беше по-младият син, Оливър трябваше във всички случаи да се ожени за богата жена, но комарджийските му дългове направиха положението критично. — Тя въздъхна. — Много малко време ми трябваше, за да разбера каква лоша сделка съм сключила. Произхождах от скромно провинциално семейство, което вярва в старомодните идеали като верността. Няма да ви отегчавам и да ви разказвам как разбрах за неговите похождения, но това разби всичките ми илюзии. Когато му го казах в лицето, той ми се подигра, че съм била малка провинциална глупачка.