Гласът на Синтия трепна и тя замълча. Маги, винаги практична, й наля още кафе. Когато отпи от него, девойката отново продължи тъжния си разказ.
— Реших да му го върна тъпкано. — Тя се изчерви и се загледа в чашата си. — Бях глупава. Жените не са като мъжете, а това не беше уместна форма на отмъщение. С изключение на Рафи, имам много малко добри спомени от онова време. Той винаги беше мил и ми казваше да се оценявам по-високо.
Тя отново вдигна поглед.
— Отначало не знаех какво има предвид, но после разбрах. Започнах да постъпвам така, че баща ми да не се засрами, ако разбере, и разбрах, че ми е много по-лесно да се понасям.
— Но все пак се е случило нещо лошо, и затова сте при мене.
— Влюбих се и бях по-щастлива от когато и да било, но сега нещата станаха много, много по-лоши. — Очите на Синтия помръкнаха. — Майкъл Бруър е съпругът, за когото винаги съм си мечтала, но съм била глупава, за да го оценя. Той е мил, надежден и почтен. И най-вече, обича ме независимо от всичките грешки, които съм допуснала.
Маги я погледна съчувствено. Нищо чудно, че младата девойка изглеждаше така нещастна. В нейното положение имаше много малко надежди за щастлива развръзка.
Синтия остави чашата и започна нервно да си играе с венчалната си халка.
— Искам да се омъжа и да се установя някъде в провинцията с Майкъл, да отгледам много деца и да надебелея, и да си топля краката в гърба му през зимата. И той иска същото. Противно му е да сме в това непочтено положение.
— Но докато е жив съпругът ви, това е невъзможно. В Англия разводите са практически невъзможни. Дори да имахте парите и влиянието, с които да получите развод чрез Парламента, обществото ще ви отхвърли.
— Няма време за това — каза мрачно Синтия. — Бременна съм.
Маги си пое дълбоко дъх:
— И детето не е от съпруга ви?
— От години не сме живели като мъж и жена. За нещастие, макар че не ме иска за себе си, той не допуска и да принадлежа на никой друг — вдигна рамене Синтия. — Страх ме е какво ще направи той, когато разбере, че коремът ми се надува.
— А това не е нещо, което човек може дълго време да крие — отбеляза Маги. — Какво мисли вашият майор?
Синтия преплете нервно пръсти.
— Още не съм му казала. Когато му кажа, знам, че ще настоява да напусна Оливър и да живея с него.
— Това ще бъде скандал, но едва ли ще е единствен по рода си. Може би това е най-доброто разрешение.
За пръв път гласът на Синтия потрепна.
— Вие не познавате съпруга ми. Оливър е ужасно отмъстителен и ще преследва Майкъл за прелюбодеяние. Майкъл не е богат… ще го разори. Военната му кариера ще се провали, семействата и на двама ни ще изпаднат в немилост.
Тя довърши с шепот:
— И това ще разбие сърцето на баща ми.
Зарови лице в ръцете си, зарида и изрече на пресекулки между изхлипванията:
— И най-лошото е, че Майкъл ще ме намрази заради това, че съм съсипала живота му.
Маги бързо се озова до гостенката си, седна до нея на дивана и я прегърна, за да я успокои, доколкото можеше. Прокле яростно брачните закони, които задържаха мъжа и жената вързани един за друг, независимо колко лош е съвместният им живот.
Когато хълцането на Синтия утихна, Маги й подаде чиста кърпичка и каза:
— Изборът ви е ограничен. Можете да останете със съпруга си или да го напуснете. Ако го напуснете, можете да отидете при баща си, да живеете с вашия майор или евентуално да се установите някъде сама.
Синтия се изправи и изтри очи с кърпичката.
— Така, както го казвате, изглежда просто. Искам да го напусна, но ще е много трудно. Оливър ще получи удар по кесията и по гордостта си, защото се издържаме от парите на баща ми. Зестрата ми отдавна свърши, но татко ни изпраща издръжка, която използвам за къщните разходи. Ако си отида, парите ще секнат. Оливър губи толкова много на комар, че няма да може да издържа домакинството, ако не съм аз. — Тя вдигна нервно ръка и отмахна един паднал кичур коса. — Макар че може и да се справи. Изглежда, че винаги има пари.
В мозъка на Маги звънна тревожен звънец. Нортууд е закоравял играч с неочаквани финансови ресурси? Бяха се съсредоточили върху разследването на заговор за убийство, защото това беше най-спешното, но съществуваше и възможността в британската делегация да има шпионин. Ако имаше такъв човек, вероятно тайнственият Льо Серпан използваше услугите му. И понеже Маги никак не харесваше Оливър Нортууд, много й се искаше да го изобличи като мерзавец. А ако беше свързан с главния заговорник…
Сдържайки вълнението си, тя подметна небрежно:
— Сигурно заплатата от Форин офис му стига.