Нортууд сви вежди и заприлича на човек, който е стигнал до някакво решение.
— Може би не би трябвало да го казвам, Кандовър, но около тоя Андерсън има нещо дяволски потайно. Изскочи отникъде, винаги си вре носа в неща, които не го засягат, а после изчезва като улична котка. И има повече пари, отколкото е нормално.
— Интересно. — Рафи се помъчи да потисне вълнението си. — Говорил ли си с Касълрий за подозренията си?
След като се огледа наоколо, за да се увери, че никой не може да го чуе, Нортууд каза тихо:
— Да, говорих с Касълрий. Затова съм тук, външният министър ме помоли да наглеждам Андерсън. Неформално, нали разбираш.
И като видя въпросителния поглед на Рафи, добави:
— Да видя дали не говори с някой подозрителен тип. Не трябваше да ти го казвам, но знам, че мога да ти вярвам, и искам да те предупредя. Знаеш какво е положението тук, в Париж. Не можеш да не бъдеш предпазлив.
Нортууд сякаш се колебаеше дали да продължи, но след миг поде с почти нечут глас:
— От британската делегация изтича поверителна информация. Не искам да хвърлям вината върху невинен човек… но наблюдаваме Андерсън много отблизо.
Рафи никога не беше виждал Нортууд толкова сериозен и се запита дали пък не е подценил стария си училищен приятел. Може би очебийната му любезност към всички беше просто маскировка. Той се вгледа в него, опитвайки се да бъде обективен.
Макар че Рафи дълбоко не харесваше вулгарните маниери на Нортууд, нямаше причини да не му вярва. Дали ревността не оставяше отпечатъка си върху преценките на Рафи? Твърде възможно.
Същата ревност го бе накарала много лесно да повярва най-лошото за Андерсън. Рафи си напомни, че е дошъл в Париж, за да помогне на родината си, не да плете лични интриги. Но ако русият мъж предаваше Англия, щеше да бъде неизразимо удоволствие да го види хванат и наказан.
Рафи каза:
— Ще си отварям очите и може би ще се сетя защо Андерсън ми изглежда познат. Това може да се окаже от значение.
След като кимна съучастнически, той се отдалечи от Нортууд и се озова при масата за „червено и черно“. Тази игра изискваше повече късмет, отколкото умение, затова Рафи успяваше да наблюдава всичко, което ставаше из залата. Той забеляза как генерал Мишел Русе зае празния стол на масата за фаро до Андерсън, забеляза и че двамата мъже си размениха няколко оживени реплики, които можеше и да имаха нещо общо с фарото, но можеше и да нямаха.
Забеляза и смръщи вежди.
11.
На следващия ден и Маги, и Рафи мълчаха по пътя към британското посолство, където отиваха на посещение при семейство Касълрий. Тя се поколеба дали да му каже за подозренията си спрямо Оливър Нортууд, но днес той беше прекалено хладен и дистанциран аристократ, лицето му й се виждайте красиво и отчуждено.
Поднесоха им храната в частната трапезария в личния сервиз на самата Полин Бонапарт, който Уелингтън беше купил предната година заедно с къщата. Маги, която от глава до пети изглеждаше като любовница на дука, бе облякла небесносиня рокля и бе забола в косата си щраусови пера в подхождащ на тоалета й цвят. Лорд Касълрий беше спокоен и духовит, а ястията — превъзходни.
Разговорът се въртеше около незначителни неща, докато поднесоха на масата сребърен сервиз за кафе и лейди Касълрий направи знак на прислугата да се оттегли. Външният министър започна обсъждането с думите:
— Чухте ли най-новото от Тюйлери?
Гостите поклатиха отрицателно глави, френският кралски двор в Тюйлери беше извор на мълва и клюки, роялистките фракции се бореха за надмощие, но напоследък оттам не се чуваха сериозни слухове.
Касълрий поде:
— Фуше беше изваден от правителството и Талейран скоро ще го последва, само след няколко дни. — В очите му проблесна искрица насмешка. — Всеки път, когато принц Дьо Талейран бъде подложен на сурови критики, той великодушно си подава оставката. За негово голямо учудване този път кралят реши да я приеме.
Маги прехапа устни, мислейки за евентуалните усложнения, после отправи поглед към Рафи. Очите му бяха сериозни. Макар че Талейран беше труден и непредсказуем, беше също така и блестящ, настояваше за умереност. Оттеглянето му можеше да увеличи опасността за другите умерени. Тя запита:
— Не са ли избрали още нов министър-председател?
— Царят предложи на краля да избере някого от френските роялисти, които са работили за него в Русия, може би дук Дьо Ришельо или граф Дьо Варен. Луи прие кандидатурата на Ришельо — отговори външният министър. — Дипломатическият корпус е единодушен, че той ще се задържи не повече от няколко седмици.
— Не бъдете толкова сигурен, ваша светлост — намеси се Маги. — Срещала съм се с този човек и мисля, че той ще ни поднесе някои изненади.