Касълрий я изгледа внимателно; явно се надяваше да получи подобна информация.
— Какво мислите за Ришельо?
— Невероятно способен да употреби сила, ако се наложи — каза тя без никакво колебание. — Той ще бъде силен защитник на Франция, но мисля, че двамата с него ще се разбирате добре.
Касълрий кимна бавно.
— Това потвърждава моите впечатления. Преговорите вървят добре и монарсите ще се върнат в държавите си след около две седмици. — Той хвърли успокоителен поглед към жена си. — Има някои подробности, по които трябва да поработим в следващите няколко месеца, но мисля, че най-лошото мина.
— Надявам се, че сте прав — каза Рафи, — но се страхуваме, че следващите две седмици ще бъдат особено опасни за вас лично, лорд Касълрий.
И той изложи накратко слуховете, които двамата с Маги проучваха, както и подозренията си.
Външният министър прие спокойно заплахите.
— Лорд Стратмор ме информира за това, което ми казвате. Разбирам, че има известна опасност, но не за пръв път ме заплашват и предполагам, няма да е за последен.
Маги си помисли развълнувана, че стоицизмът наистина е нещо хубаво, но от малко страх сигурно ще има полза. Тя погледна към домакинята си и видя, че овалното лице на лейди Касълрий е напрегнато и пръстите й са стиснали здраво сребърната лъжичка. Докато съпругът й демонстрираше героичен дух, Емили вътрешно се разкъсваше. Но тя твърде дълго беше живяла като жена на политик, за да се издаде пред когото и да било, затова само Маги забеляза притеснението й.
Те поговориха още няколко минути, докато часовникът в трапезарията удари два. Лорд Касълрий каза:
— Сега трябва да тръгвам за среща с французите и с царя в Тюйлери. Струва ми се, че ще бъде доста оживена.
Двамата с Рафи заговориха за Свещения съюз, докато се отправяха към конюшнята, където чакаха каретата на дука и конете на посолството. Лейди Касълрий ги изпрати до задната врата и Маги изостана за момент, прошепвайки:
— Има опасност, Емили, но съм сигурна, че той ще се справи отлично.
— Само се моля съпругът ми да има такава магическа способност да избягва куршумите, както и Уелингтън — каза Емили в пристъп на черен хумор. — Говорихме дали да не поставим стража на входа на посолството. — Тя погледна към красивия си съпруг. — Ще се радвам, когато всичко това свърши и се върнем в Лондон. Понякога ми се иска Робърт да си беше останал в Ирландия и да отглежда овце. Това щеше да се отрази много по-добре на нервите ми.
— Без съмнение — съгласи се Маги, — но ако го беше направил, нямаше да е този, който е сега.
— Така е. Напомням си го. — С видимо усилие лейди Касълрий си придаде израз на спокойна домакиня. — Толкова се радвам, че ви видях двамата с Кандовър. Трябва отново да се срещнем някой ден.
И тя се върна в посолството.
Слизайки по стълбите към двора зад посолството и към конюшнята, Маги беше на няколко стъпки зад двамата мъже. Каретата на Кандовър беше приготвена, а наблизо стоеше един неспокоен червеникавокафяв кон, който Касълрий щеше да яхне, за да отиде на срещата си.
Маги се намръщи, нещо й подсказваше, че има някаква опасност. Тя огледа двора и прозорците, които гледаха към него, но не откри нищо подозрително.
Погледът й се върна към двора на конюшнята и тя видя как жребецът на Касълрий се върти и тръска глава с изблещени очи. Животното изглеждаше прекалено буйно за езда в града и тя се запита защо конярят не се е погрижил по-добре за него.
Рафи и Касълрий стигнаха до коня, но бяха толкова увлечени в разговора си, че не забелязаха поведението на животното. Погледът на Маги се спря върху коняря, който стоеше от другата страна на коня. Беше мургав мъж с белег на лицето и видът му й се стори подозрителен. Докато се опитваше да разбере защо й се струва, че у този коняр има нещо нередно, конят внезапно изцвили, чу се яростен звук, който отекна рязко сред каменните стени. Животното изцвили отново, дръпна се назад и се освободи от коняря, после рязко наведе глава напред и ритна със задните си крака.
Рафи и лорд Касълрий бяха твърде близо, за да могат да го избягнат, и опасните подковани копита се стовариха върху външния министър. Пред ужасения поглед на Маги Касълрий политна върху Рафи и двамата тупнаха долу на земята.
Тя веднага изтича надолу по стълбите, викайки за помощ. Притиснат в ъгъла на двора, конят не можеше много да мърда, но продължи да тропа с копита и да подскача над безчувственото тяло на външния министър.
Рафи успя да се изправи и подхвана Касълрий под мишниците. Докато се опитваше да издърпа министъра на безопасно място, конят отново хвърли къч. Този път едно от смъртоносните копита едва не улучи Рафи в главата. Той успя да се сниши, но копитото удари рамото му и го извади от равновесие. След миг той отново подхвана Касълрий, и пак се опита да го издърпа.