Маги изруга на висок глас, когато стигна при тях. Къде, по дяволите, бе отишъл конярят? Човекът бе изчезнал веднага щом конят излезе от контрол. Тя смъкна от главата си украшението от щраусови пера и го заразмахва пред очите на коня, опитвайки се да отвлече вниманието му от Рафи и Касълрий.
Конят отново изцвили яростно, очите му се въртяха лудо насам-натам, а от устата му капеше пяна. Маги бе стъпила здраво на земята, а дългото, развяващо се, украшение от пера държеше коня настрана от нея. Докато животното отстъпваше назад покрай стената, откъм посолството долетяха неистови викове.
Когато конят се отдалечи достатъчно от хората, той се завъртя рязко и затрополи из двора. Един млад червенокос коняр изтича от конюшнята и започна да се мъчи да укроти побеснялото животно.
Маги хвърли украшението от пера и се обърна към Рафи, който бе коленичил до външния министър.
— Как е той? — запита тя едва чуто, като на свой ред коленичи на камъните.
Касълрий беше в безсъзнание, отстрани на главата му имаше кървяща рана, но дишаше.
— Не съм сигурен — каза Рафи мрачно. — Първият удар го улучи точно в ребрата, после копитото го удари по главата.
Докато говореше, оглеждаше раните с вещо око.
От посолството прииждаха тичешком хора, начело с пребледнялата лейди Касълрий. Рафи автоматично пое командването, поръча да донесат носилка и изпрати един слуга да доведе лекар.
Маги се изправи и прегърна Емили.
— Това беше ужасен инцидент, но съм сигурна, че той ще се оправи.
Лейди Касълрий кимна, но в очите й се четеше страх. Дотичаха двама слуги с импровизирана носилка, сложиха външния министър на нея и го отнесоха в посолството. Жена му ги последва, а Маги тръгна с нея, за да помогне, с каквото може, докато дойде лекарят.
Докато шествието влизаше в посолството, Рафи се обърна и хлътна в конюшнята. Младият червенокос коняр бе хванал здраво животното и го беше затворил в един бокс. Конят се дърпаше, все още оседлан и обуздан, а конярят стоеше и изчакваше пред конюшнята.
Рафи каза:
— Аз съм Кандовър. Конят на лорд Касълрий винаги ли е бил толкова бесен?
Младият коняр го погледна загрижено. Както всички служители в посолството, и той беше британец и отговори с напевния си западняшки акцент:
— Не, ваша светлост. Самсон е своенравен, но няма по-добродушен кон от него. Негова светлост зле ли е ранен?
— Не знаем, докато не дойде лекарят да го прегледа, но мисля, че има надежда да се оправи.
— Те… те ще убият ли Самсон, ваша светлост?
— Не знам. — Рафи забеляза, че около пяната около устата на коня има кръв. Отвори широко вратата на конюшнята, влезе вътре и внимателно се доближи до животното. — Ще го огледам по-отблизо.
Припомняйки си всички цигански хитрости, които бе научил от приятеля си Никълъс, Рафи постепенно се успокои и външно, и вътрешно. Когато Самсон отхвърли глава назад и сви уши, Рафи започна да ниже върволица от несвързани и нищо незначещи думи. Конят започна да се успокоява и скоро му позволи да го погали по врата.
След като го гали няколко минути, Рафи духна в ноздрите на Самсон, още един цигански трик. Тежкото дишане на коня се забави и той се успокои. Рафи бе взел шепа овес и скоро Самсон започна да яде буквално от ръката му.
След като конят изяде овеса, Рафи внимателно свали юздата. Намери това, за което се съмняваше — мундщукът на юздата беше назъбен и най-малкият натиск върху чувствителната уста на Самсон щеше да му причини силна болка.
Младият коняр погледна мундщука, после вдигна към Рафи очи, в които се четяха много въпроси.
— Защо някой ще прави това на един добър кон, ваша светлост? Назъбеният мундщук е ужасно нещо дори за някое злобно животно.
— Не знам, но ще се опитам да разбера. — Рафи отново погледна към коня. — Мундщукът обяснява защо Самсон най-напред се дръпна назад, но трябва да има още нещо, което да го е накарало да хвърли къч. Да видим какво още можем да открием.
Той внимателно откопча ремъците, след това повдигна седлото и покривката под него. Самсон се дръпна силно, затова Рафи положи длан върху изпотения му врат и я задържа, докато конят напълно се успокои.
Рафи разгледа кожата на коня точно под седлото и без никаква изненада откри един малък металически предмет, забит в хълбока на Самсон. Когато го издърпа, конят трепна и струйка кръв се стече по кафявия му хълбок.