Предметът, който Рафи извади от раната, се състоеше от четири спици, съединени в средата, като миниатюрна разновидност на съоръженията, с които осакатяваха конете на война. Показа го на коняря, който побесня от гняв.
— Някой е искал да нарани негова светлост. — Момъкът стисна устни. Не беше глупав и сигурно съзнаваше колко е сложна политическата обстановка в Париж.
— Кой обикновено оседлава коня на лорд Касълрий?
— Главният коняр, господин Антъни, но той сега не е тук. Трябваше тази сутрин да иде до Сен Дени.
— Знаете ли кой е оседлал Самсон днес?
Конярят помисли, после поклати глава.
— Не съвсем точно, господине. Аз чистех яслите и не видях кой беше. Не знаех, че нещо не е наред, докато не чух Самсон да цвили.
— Ще се помъчиш ли да се сетиш? Имаше ли някой подозрителен човек в конюшнята?
— Не мога да се закълна, че е бил той, но един френски коняр работеше тук, щото нямаме достатъчно хора — отговори момъкът. — Един от редовните коняри трябваше да си иде в Англия, щото баща му починал, а друг го пребиха в един уличен бой и няма да работи няколко дена. Може тоя французин да е оседлал Самсон и да го е извел навън.
— Как изглежда?
— Среден на ръст, мургав, с белег на лицето. — Момъкът отново се замисли. — Май че с кафяви очи. Държеше се настрана, изобщо не съм говорил с него. Казваше се Жан Блан.
Описанието отговаряше на капитан Анри Льомерсие. Рафи погледна строго младия коняр, за да му внуши колко сериозно е положението.
— Не се чуди, ако не видиш повече Жан Блан. И не казвай на никого какво съм намерил. Аз сам ще говоря с лорд Касълрий. Разбра ли?
Момъкът кимна, Рафи излезе от конюшнята и отиде да намери Маги и лейди Касълрий.
На лекаря му беше необходим един час, за да уточни диагнозата на външния министър, но прогнозите бяха добри. Макар че Касълрий имаше няколко счупени ребра и леко сътресение, беше в съзнание и вече планираше да свиква събрания в спалнята си за голямо притеснение на жена си.
Лейди Касълрий благодари сърдечно на Маги и Рафи за участието им в предотвратяването на фаталния край на инцидента. После Рафи отведе напрашената си и раздърпана спътница към каретата.
Отначало Маги не каза и дума; просто се облегна назад на тапицираната седалка и затвори очи. Бяха на половината път от дома, когато тя отвори очи и изрече:
— Можеше да бъде убит пред очите ни.
— Знам — каза навъсено Рафи. — Това говори лошо за способностите ни като шпиони и телохранители.
— Какво откри в конюшнята?
Рафи описа назъбения мундщук, спиците, забити в кожата на Самсон и тайнствения френски коняр Жан Блан.
— Предполагам, че Блан е дръпнал юздата и това е прерязало устата на Самсон — каза Маги. — После, когато конят се дръпна назад, Блан е бръкнал под покривката на седлото и е забил спиците. После е избягал.
— Сигурно е трябвало да избяга, защото ние бяхме там и нещата не се развиваха по неговия план — отвърна Рафи. — Ако конят беше стъпкал Касълрий, щеше да го убие на място. Щеше да настане такава бъркотия, че Блан да има достатъчно време, за да махне мундщука и спиците, и тогава тази смърт щеше да изглежда като нещастен случай.
— Нещо в този коняр ми се стори подозрително. — Маги се опита да си припомни какво впечатление бе получила от краткия поглед, който бе хвърлила към коняря. — Не изглеждаше като слуга. Държеше се като войник, макар че това не означава кой знае какво, след като толкова много французи са служили в армията на императора.
— Аз не го видях, но според описанието, което ми дадоха, може да е един от второстепенните ни заподозрени, капитан Анри Льомерсие. Запознах се с Льомерсие вечерта, когато отидох в кафене „Мазарен“.
Маги отбеляза с леден тон:
— И не ми спомена за това, макар че тук обсъждахме сведения за планирано убийство?
Рафи не беше споменал за срещата, защото Льомерсие бе завършил вечерта си с Робърт Андерсън, а той не искаше да говори на тази тема. Рафи имаше неоспоримо доказателство за виновността на Андерсън и нямаше защо да се кара с Маги заради него. Той каза меко:
— Не ти казах, защото Льомерсие беше пиян и не каза нищо интересно.
Маги го изгледа подозрително, но реши да не засяга повече този въпрос. На Рафи му се искаше да разбере какви мисли се роят зад тези огромни пепелявосиви очи. След инцидента в двора на конюшнята златистата й коса беше разбъркана, а деколтираната рокля нежно обгръщаше чувственото тяло, което толкова лесно можеше да обърка разума на човека. Ако наистина беше негова любовница, щеше да я обладае още тук в каретата.
Вместо това той се насили да премисли отново събитията. Злополучният инцидент бе разтърсил силно Рафи и му бе напомнил за опасностите, които в тази работа бяха много повече, отколкото навсякъде другаде.