Двете жени издирваха имената в масивните томове с варакосани букви, в които имаше рисувани на ръка табла с хералдични девизи и семейни гербове. Прекопираха най-вероятните гербове на листове прозрачен пергамент, които Маги бе донесла със себе си. Макар че отхвърлиха драконите и другите средновековни същества със съмнителен произход, те изследваха всичко, което приличаше на змия, включително триглавите хидри като тези в герба на Д’Агюст.
Проучването отне четири часа, те се умориха и им се доспа от застоялия въздух в библиотеката. Но когато се приготвиха да си тръгват, Елен забеляза една книга за пруската аристокрация.
Отваряйки на „Фон Ференбах“, французойката така притихна, че Маги се наведе над рамото й. Това, което видя, я накара веднага да застане нащрек. Гербът на фон Ференбах представляваше лъв, носещ копие, около чиято дръжка бе увита змия.
Елен преведе латинския девиз, без да показва никакви признаци на чувства: „Хитростта на змията, смелостта на лъва“. Маги беше потресена.
— От всичките ни възможности смятах полковник фон Ференбах за най-малко вероятната.
— Това нищо не доказва — отбеляза Елен с рязка нотка в гласа. — Прерисувахме една дузина други гербове.
— Но никой от тях не принадлежи на заподозрени.
Маги замълча за миг, после продължи:
— Елен, питах те преди, и сега пак ще те питам. Има ли нещо между тебе и полковник Фон Ференбах?
Елен се отпусна в едно от тапицираните с кожа кресла, а погледът й отбягваше очите на Маги.
— Нищо освен… привличане. Срещали сме се няколко пъти, винаги на обществени места, и не сме си казали нищо, което останалите да не бива да чуят.
Маги също седна и отметна назад косата си с пръсти, напрашени от прелистването на старите книги. Елен повтори движението й по инстинкт, обикновено по-надежден водач от логиката.
— Мислиш ли, че полковникът може да е замесен в заговор срещу Франция?
— Не — каза еднозначно Елен. Тя вдигна поглед към Маги. — Ще го разследвам по-отблизо заради тебе.
Маги с подозрение приседна по-напред на стола си.
— Какво имаш предвид, Елен? Ако полковникът наистина е Льо Серпан, той е опасен човек, фактически той така и така е опасен.
Елен се усмихна едва-едва.
— Няма да правя нищо, което може да застраши мене или разследването ми.
Виждайки недоумяващото изражение на лицето на приятелката си, тя добави:
— Не можеш да ме спреш, нали знаеш. Не съм твоя служителка, а свободен агент, който работи с тебе, защото има същите цели.
Маги въздъхна, гледайки нежните черти на Елен и миловидното й лице. Макар приятелката й да изглеждаше невинна като новородено агънце, Елен беше едновременно твърда и интелигентна. Ако си беше наумила да се доближи до Фон Ференбах, Маги можеше само да чака и да се надява, че от това ще излезе нещо, което си струва усилията.
Повикан от Маги, Робин дойде в дома й късно през нощта. Луната беше наполовина, но достатъчно ярка, за да може мъжът, който гледаше от един прозорец от другата страна на алеята, да го различи без усилие. Рус и красив като Луцифер, точно както дукът го беше описал.
Наблюдателят философски се отпусна обратно на стола си, радостен, че е избрал удобно място. Нямаше изгледи среднощният посетител на апетитната графиня да си тръгне рано.
Той нямаше представа, че и друг чифт скрити очи следяха същата къща.
Маги спа лошо, след като Робин си тръгна. Той беше намерил рисунките на гербовете за обещаващи и възнамеряваше да ги покаже на хора от подземния свят на Париж, които може би щяха да си развържат езиците.
Робин на свой ред можа да й каже много малко и това изнерви Маги, защото тя усещаше, че той крие нещо. Можеше да си има цял ред уважителни причини, но най-вероятно се опитваше да я предпази, което идваше да докаже, че това е опасна работа. Тя страстно искаше договорът да бъде подписан, за да може да се върне в Англия към мира, спокойствието и сигурността.
Отвори очи и се загледа невиждащо в тъмнината. Идеята за малка вила в Англия не й се стори толкова привлекателна, колкото преди няколко седмици. Спокойствието й се струваше желана перспектива, но дните се точеха празни и безлични. Можеше да се разхожда и да чете, да завързва приятелства и да устройва матинета — ден след ден, месец след месец, година след година…
Перспективата не беше особено обещаваща. Щеше да бъде много самотна в този свят на безупречна почтеност, за който толкова бе копняла. Нямаше да има мъже като Рафи, които си устройваха с нея словесни дуели или й правеха неприлични предложения.