— И да знаем, това няма да ни спаси от бурята, трябва да бъдем гъвкави. Този, който не се преклони, бива пречупен.
Той вдигна тъмните си вежди.
— Това да не е намек за непреклонни души като моята? Помни, че цветята се превиват преди буря, но биват изтръгвани и венчелистчетата им се разпиляват по четирите посоки на света.
— Не простирайте аналогията толкова далече, ваша светлост — възрази тя сухо. — Може да изглеждам като прецъфтяла роза, но съм преживяла и бури, по-сурови от всички, които изобщо можете да си представите.
Файтонът спря пред дома на Маги и двамата слязоха. Тъй като преждевременният край на разходката ги бе довел тук с часове по-рано от предвиденото, той я последва вътре.
Рафи изглеждаше в странно настроение, затова тя предложи:
— Напоследък не сме играли шах. Да си довършим ли играта?
Той се съгласи, но и двамата бяха така разсеяни, че не можеше да се прецени кой от тях е по-небрежен в играта. Маги не забелязваше как мести фигурите, докато той не обяви:
— Шах.
Виждайки, че черният офицер заплашва нейния цар, тя премести белия кон на пътя на офицера. Рафи можеше да вземе коня й, но тогава Маги щеше да може да вземе неговия офицер и да възстанови равновесието на силите, както и да спаси своя цар.
— Обичам конете — каза тя лениво. — Движат се по такъв заблуждаващ начин.
— Като вас ли, графиньо?
Учудена от острата нотка в гласа на Рафи, тя каза:
— Предполагам, че не. Шпионирането е изкуство да заблуждаваш в края на краищата.
— Бялата царица ще се пожертва ли за белия цар?
Сивите очи на Рафи се впиха в нейните и тя разбра, че той вече не говори за шаха. Правилните черти на лицето му бяха изопнати, а от тялото му се излъчваше напрежение.
Тя стисна устни. Подозираше, че отношенията с него може в един момент да станат трудни, и явно този момент беше дошъл.
— Рафи, какво се опитваш да ми кажеш?
Вместо да отговори, той поведе черния цар по дъската, за да плени нейната бяла царица.
— Много добре знаеш, че това не е законен ход — каза тя възбудено. — Какво искаш да направиш?
Рафи взе бялата царица и черния цар и ги вдигна от дъската.
— Само това, Маги — няма да те оставя да се пожертваш за белия цар. Със или без съгласието ти, аз ще те извадя от играта.
13.
Маги се загледа в Рафи, чудейки се каква ли идиотска муха му е влязла в главата.
— Да ме извадиш от играта? — каза тя студено. — Ще трябва да ми разясниш това по-подробно.
С един яростен замах на ръката Рафи смете от дъската старинните фигури за шах. Емайлираните фигурки се търкулнаха по ориенталския килим и се пръснаха на всички страни, като се удряха една в друга.
— Говорим за Робърт Андерсън — изсъска той. — Твоят любовник, който е шпионин и предател.
Маги се изправи така внезапно, че столът й падна на пода.
— Не знаеш за какво говориш!
Рафи също стана и се извиси над нея. Цивилизованият, дистанциран светски човек беше изчезнал, от него се сипеше ярост.
— Да, моя малка развратнице. Знам, че той идва тук късно нощем, макар че Люсиен ти каза да не общуваш с никого от британската делегация.
Без да отвърне очи от унищожителния му поглед, Маги каза меко:
— Играла съм опасни игри много преди да ги започнете вие, ваша светлост. Работя с тези, на които вярвам.
— Дори ако са предатели? Твоят любовник е бил видян да се среща тайно с генерал Русе. Самият аз го видях да говори с Анри Льомерсие в кафене „Мазарен“, може би да планира покушението срещу Касълрий.
За пръв път тя почувства, че го разбира, но продължи упорито:
— Това не доказва нищо. Шпионите могат да говорят с всекиго, не само с почтените граждани.
Рафи заобиколи масичката и се озова на няколко инча от Маги.
— Значи признаваш, че е шпионин?
— Разбира се, че е! Работили сме заедно години наред.
— И години наред си му била любовница — повтори Рафи, а очите му бяха като лед. — Знаеш ли за кого работи?
— За британците, разбира се. Робин е толкова англичанин, колкото съм и аз.
— Дори ако е така, националността не означава нищо за един наемник. Той може би продава информацията си на по-високопоставени клиенти и те използва за прикритие. — Очите на Рафи се присвиха. — Сигурна ли си, че е англичанин?
Маги избухна:
— Невеж глупак! Обвиненията ти са абсурдни и няма да те слушам.
Тя се обърна, но Рафи я сграбчи за ръката.
— Абсурдни ли? А откъде идват твоите пари? Кой плаща за копринените рокли и каретата, и къщата ти в града?
Тя издърпа ръката си.
— Аз ги плащам, с това, което печеля от британското правителство.
— Директно ли ти плащат?