Той пристъпи към нея и тя натисна спусъка.
Гърмежът отекна оглушително в затвореното помещение. Той почувства вибрирането на куршума, който се заби близо до него, и някаква отломка го одраска по крака.
Помисли, че Маги е изпуснала контрола над оръжието си. Размаха ръка, за да разсее заслепяващия пушек, и видя, че беше стреляла в черния цар, който лежеше на килима до крака му. Възхитителна точност; очевидно тя можеше също така лесно да прати куршума и в окото му.
Когато той вдигна очи, тя умело зареждаше отново пистолета и го насочи към него.
— Както виждаш, не съм забравила стрелковите си умения — каза тя навъсено. — Ако се опиташ да направиш нещо, следващият куршум ще те улучи.
Той помисли дали да не опита да й отнеме пистолета, но между тях лежеше просторният салон, а и очите на Маги излъчваха убийствен блясък. Прокле се, задето така глупашки беше нападнал Андерсън. Трудно щеше да му бъде да я убеди, че любовникът й играе двойна игра, дори в най-благоприятни обстоятелства. Ревността го бе накарала да забрави доказателствата си и той беше изгубил всякакви шансове да накара Маги да си промени мнението.
Все пак събра цялото си спокойствие и убедителност и каза:
— Заради тебе самата, Маги, не вярвай на Андерсън. Макар че може да съм ревнив глупак, казах ти истината за него. Искаш ли Касълрий, може би и други да загинат заради упорството ти да не видиш какъв е в действителност Андерсън? Той е единствената нишка към заговора, с която разполагаме, и трябва да накараме Уелингтън да го задържи и да бъде разпитан.
— Не успяхте да ме убедите, ваша светлост — каза тя, а пепелявосивите й очи бяха също толкова студени, колкото и думите й. — Както казах, шпионите трябва да говорят с всякакви хора, особено с подозрителни като Льомерсие и Русе. Колкото до парите — ти може би си твърде богат, за да го разбереш, но повечето хора трябва да имат практично отношение към подобни долни неща. Да продаваш информация на повече от един враг на Наполеон, може просто да бъде добра сделка, а не предателство.
— Но ти не си сигурна, нали? — каза меко Рафи, усещайки отчаяната смелост, която подбуждаше Маги да защитава Андерсън.
При тези негови думи тя се напрегна и той се запита колко леко се щрака спусъкът на пистолета й. Почувства прилив на студено задоволство при мисълта, че благородният дук Кандовър може да бъде убит в обикновено любовно спречкване… а по ирония на обстоятелствата те дори не бяха любовници.
Тя изрече с повдигащи се и спадащи от вълнение гърди:
— Можеш да представиш железни доказателства и дузина безукорни свидетели, че Робин е предател, и аз бих могла евентуално, само евентуално, да ти повярвам, но въпреки това няма да вляза в леглото ти. Сам ли ще си отидеш, или да позвъня на прислужниците да те изхвърлят?
Рафи си каза отчаян, че е сгрешил и грешката му е влошила нещата още повече. Макар че Маги беше неотклонно вярна на Андерсън, той все още не можеше да повярва, че тя ще се забърка в заговор за убийство. Сега, когато Рафи я беше предизвикал, тя щеше да бъде дори още по-непреклонна в стремежа си да разкрие заговора, дори и само за да докаже, че той не е бил прав относно Андерсън. Така можеше да се изложи на сериозна опасност, а той нямаше да бъде там, за да я защити.
Пистолетът го следеше, без да трепне, по пътя му към вратата. Той спря, хванал дръжката, и се обърна. Дори и това, че тя държеше оръжие, насочено срещу сърцето му, не намаляваше желанието му.
— Няма да напусна Париж, докато всичко това не свърши — каза той тихо. — Ако ти трябва помощ, по което и да е време, за каквото и да е, знаеш къде да ме намериш.
И си тръгна, а вратата, разделена на квадрати, се затвори тихо зад гърба му.
Маги остави оръжието на масичката под огледалото и се отпусна в креслото, защото коленете й се подкосиха. Докато ужасната сцена отново минаваше пред мисления й поглед, тя притисна ръце към стомаха си и почувства, че й се повдига.
Често се бе питала какво се крие зад студената дистанцираност на Рафи. Сега знаеше, но й се искаше да не бе научавала. Макар винаги да беше показвал, че я желае, не бе допускала, че той изпитва такава дива ревност. Наистина беше се държал почти по същия начин и преди тринадесет години. Тогава тя бе сметнала, че го прави от любов, но явно истинският източник са били гордостта и властническото чувство.
Възможно ли беше да лъже относно Робин? Макар че сведенията на Рафи бяха обезсърчаващи, това едва ли бе доказателство за двойна игра. Може Робин да не беше споменал за срещата си с Русе или Льомерсие, но това не означаваше нищо, защото той рядко говореше в подробности за работата си. По същата причина не я беше осведомил за всичко, което правеше.