Много по-трудно беше да отмине разкритието на Рафи за парите. Макар Маги да не бе живяла разточително през всичките тези години, Робин й беше давал хиляди лири повече от това, което лорд Стратмор казваше, че й плаща. Част от тях бяха отишли за информаторите й, друга част за издръжката й, а останалите бяха вложени в Цюрих и даваха достатъчно лихва, за да може един ден да живее в Англия като рентиерка.
Никога не беше запитвала колко пари точно получава, приемайки, че това е нормалното заплащане за шпионската й дейност. Наистина ли бе възможно Робин да служи на повече от един господар? Винаги бе намеквал, че всички пари идват от Британия.
Тя се застави да се върне към въпроса за националността на Робин. Когато се срещнаха за пръв път, той й бе казал, че е англичанин, но никога не бе говорил за живота си отпреди това. Тя с притеснение разбра, че може да е израснал където и да е, защото притежаваше същия смайващ талант за езици като нейния, фактически Робин я научи как точно да слуша, което й помагаше да усъвършенства акцентите си.
Макар че по-голямата част от живота му беше обвита в тайна, Маги никога не се бе съмнявала, че не я лъже за нещата, които наистина имаха значение за нея. Сега вече не можеше да бъде сигурна. Едва преди две седмици той й бе казал да не вярва на никого, дори и на него. Тогава бе приела забележката му като шега, но сега тя не я оставяше на спокойствие.
Маги се изправи неуверено и тръгна към шкафа, за да си налее малко бренди. След това изпи половината чаша на един дъх. То я стопли, но не й даде ключа към истината.
Рафи може би беше подлудял от незадоволена страст или наранена гордост, но тя се съмняваше дали вярва на това, което й беше казал. Все пак как да се усъмни в Робин, в най-добрия си приятел, който й беше спасил живота и разума?
Тя допи брендито, без да съзнава какво прави и без да обръща внимание на това, че й изгори гърлото. Странно, колко много можеше да я засегне Рафи въпреки миналите престъпления и предателства. Той бе способен да събуди бездни от чувства в нея, съвсем различни от солидното топло приятелство, което изпитваше към Робин.
Жалко, че Рафи използваше тази сила само за да я нарани.
Англичанинът даде на Льо Серпан исканата информация за британското посолство, събрана с немалки рискове. Два пъти едва не бе хванат от други членове на персонала и бе видял подозрение у тях заради това, че го намират на места, където няма работа. Никой обаче не му бе задавал смущаващи въпроси и бе получил добра цена за поетите рискове.
Този път светлината беше малко повече, за да може Льо Серпан да разгледа нарисуваните планове на етажите. След няколко минути той изръмжа триумфиращо:
— Съвършено, абсолютно съвършено. Добрият дядо Господ трябва да е планирал това за моите цели.
Тъй като не се интересуваше да узнае нещо повече за плана, англичанинът се изправи и се приготви да си върви.
— Ако нямате повече нужда от мене…
Льо Серпан също се изправи и очите му блеснаха сурово иззад маската.
— Не съм те освободил, мой малък англичанино. Плановете ми изискват твоето доброволно участие. Виждаш ли този килер тук?
Дебелият пръст тупна по плана на етажите. Англичанинът погледна надолу.
— Да. Какво за него?
— Той е точно под спалнята на Касълрий. Ти ми каза, че рядко го използват и винаги го държат заключен. Ако бъде напълнен с барут и подпален, той ще вдигне във въздуха това крило на посолството.
— Вие сте луд! — избухна англичанинът, разбирайки защо Льо Серпан искаше да знае кой присъства на различните събрания.
Ако бъдеше избран подходящият ден, Уелингтън и другите съюзнически министри щяха да бъдат унищожени заедно с Касълрий.
— Ни най-малко — каза спокойно мъжът с качулката. — Моят план е смел, но съвършено изпълним. Най-трудното ще бъде да се внесе барутът в посолството, но тъй като ти си член на персонала, това не представлява непреодолим проблем.
— Как възнамерявате да устроите експлозията? — запита англичанинът, ужасен от това, че знае отговора.
— Една свещ ще свърши добра работа. Бавно горяща свещ от твърд восък, която ще гори с часове, докато се стопи. Ще имаш достатъчно време да се измъкнеш оттам и никой няма да те заподозре.
— Не искам да участвам в тази лудост! Ако съюзническите водачи бъдат убити, ще настане такъв лов на хора, какъвто Франция никога не е виждала.
— О, ще се надигне шум, но съюзниците ще бъдат като пиленца без квачка, щом се лишат от своите водачи. А докато се слегне прахолякът… — Льо Серпан направи драматична пауза, — във Франция ще има нов ред!