В отговор получи само цветиста италианска ругатня. Той наклони русата си глава и я изслуша критично. Когато избликът й приключи, той отбеляза:
— Много изобретателно, Маги, любов моя, но не ти е присъщо да излизаш от ролята. Магда, графиня Янош би трябвало да ругае на унгарски, нали?
— Знам повече ругатни на италиански — отвърна тя ехидно. — И много добре знаеш, че излизам от ролята само пред тебе. — Аристократичното й високомерие се разчупи от дяволит кикот. — Не мисли, че ще смениш темата за високопоставения дук Кандовър.
— Така е. — Робин замислено изучаваше приятелката си. Познаваха се много отдавна и макар че връзката им отдавна бе престанала да бъде интимна, все още бяха близки приятели. Тя обикновено не проявяваше раздразнение, дори след като вече цели две години играеше ролята на капризна унгарска благородничка. — Какво имаш против дука?
Маги седна пред тоалетката си, взе четката от слонова кост и започна да я прокарва през светлокестенявите вълни на косата си. Метна смръщен поглед към огледалото и отсече:
— Тоя човек е формалист.
— Това означава ли, че не е оценил чара ти както се полага? — запита заинтересуван Робин. — Странно… Кандовър се слави като отявлен поклонник на жените. Не мога да повярвам, че би пренебрегнал такова апетитно парче като тебе.
— Аз не съм апетитно парче за никого, Робин! Женкарите са най-големите формалисти. Благочестиви лицемери, доколкото мога да съдя от собствен опит. — Тя дръпна яростно един заплетен кичур. — Не започвай нова битка, преди да сме завършили сегашната. Отказвам да имам каквото и да било общо с дук Кандовър, точно както отказвам да се занимавам занапред с шпиониране. Приключих с тази част от живота си и никой — нито ти, нито дукът, нито лорд Стратмор — не може да промени решението ми. Веднага щом уредя някои делови въпроси, напускам Париж.
Робин отиде до нея и застана зад гърба й. Взе четката от ръката й и започна внимателно да я прокарва през гъстата й тъмнозлатиста коса. Странно, но помежду им все още съществуваше интимност като между съпрузи, макар че никога не се бяха женили. Той винаги бе обичал да разресва косата й и слабият сандалов дъх го връщаше в годините, когато бяха горещи млади любовници, отправящи предизвикателство към света, без да мислят за бъдещето.
Маги гледаше втренчено в огледалото. Сега очите й бяха ледено сиви, а не искрящи, каквито ги бе видял преди малко. След няколко минути ресане тя започна да се успокоява.
— Нещо лошо ли е направил Кандовър? — запита той тихо. — Ако срещата с него ще те ядоса, няма вече да говорим за това.
Тя реши да подбира думите си, защото знаеше, че Робин е невероятен в разгадаването на неизречените неща.
— Макар че беше доста противен, всичко това е минало и срещата с него не ме притеснява. Но просто не искам още един човек да ме кара да продължавам да работя нещо, което искам.
Погледът на Робин срещна нейния в огледалото.
— Тогава защо не се срещнеш веднъж с него и не му го кажеш? Ако искаш отмъщение заради старите обиди, най-подходящото наказание е да изглеждаш убийствено съблазнителна. Можеш да го подлудиш от желание, а в същото време да отклоняваш щенията му.
— Не съм сигурна, че ще се получи — каза тя сухо. — Раздялата ни не беше особено приятелска.
— Това няма никакво значение… вероятно оттогава насам е имал само страстни помисли към тебе. Половината европейски дипломати ще оставят държавните тайни да им се изплъзнат от устата само за една твоя усмивка — ухили се Робин. — Облечи си онази зелена бална рокля, пусни една многозначителна въздишка, докато отказваш на молбата му, после изчезни грациозно от стаята. Гарантирам ти, че това ще му отнеме спокойствието най-малкото за един месец напред.
Тя замислено се вгледа в отражението си. Макар че притежаваше по много от всичко, по което лудеят мъжете, не беше убедена, че Кандовър ще се поддаде на чара й. Гневът и страстта обаче бяха доста близки понятия, а Рафаел Уитбърн със сигурност беше доста разгневен от последната им среща…
Бавна, дяволита усмивка раздвижи устата й. Маги отметна глава и се изсмя.
— Много добре, Робин, печелиш. Ще се срещна с твоя смехотворен дук. Дължа му няколко безсънни нощи. Но ти гарантирам, че няма да променя решението си.
Робин положи бърза целувка на темето й.
— Добро момиче.
Въпреки протестите й, ако се срещнеше с Кандовър, имаше вероятност той да я убеди да продължи работата си поне още малко. А това щеше да бъде много добре.
Робин си тръгна, но Маги не повика веднага камериерката, за да довърши тоалета й. Вместо това скръсти ръце на ръба на тоалетката и положи глава върху тях. Чувстваше се тъжна и уморена. Глупаво беше да се съгласява на срещата с Рафаел Уитбърн. Той се беше държал много зле, но дори тогава тя бе разбрала, че жестокостта му е породена от болката. Въпреки това си беше отказала удоволствието да го намрази.