Горчиво разочарован, той призна пред себе си, че простичката ученическа любов, която бе изпитвал към Марго, бе заменена от тъмна всепоглъщаща страст. Тя беше единственото живо същество, което можеше да прати по дяволите преднамерената му дистанцираност, и я мразеше заради това дори когато импулсивно си представяше какво ли би било да се люби с нея. Вече познаваше вкуса на устните й и въображението му представяше живи картини на това, как може би изглежда тя или какво би било да е вътре в нея, или как ще реагира…
Той още веднъж разкъса порочния кръг, в който се бяха завъртели мислите му. Силата на желанието му беше толкова голяма, че за пръв път в живота си той се запита дали ще е способен да я изнасили, ако му се представи такава възможност.
Запита се и отблъсна въпроса, защото се страхуваше от отговора му.
Маги го бе обвинила, че я иска, защото е недостъпна, и той знаеше, че в това има известна истина. В края на краищата тя беше само жена, а жените си приличаха. Той знаеше от собствения си опит, че красивите жени в повечето случаи не са най-добрите любовници; жените, които не бяха толкова надарени от природата, обикновено се стараеха повече. Ако поне веднъж можеше да се люби с Маги, това щеше да го освободи от натрапчивата мисъл, която бе заседнала в младежките му спомени.
Но нямаше изгледи това да се случи. Тя щеше да му пусне един куршум, ако се доближи на по-малко от петдесет крачки от нея.
За щастие Андерсън тази вечер не беше дошъл при Маги. Рафи би се изкушил да го убие на място, но русият мъж беше по-полезен жив. Утре Рафи ще уведоми Уелингтън за подозренията си и щеше да настоява Андерсън да бъде разпитан. Тази нощ щеше да продължи наблюдението, което му носеше само болка.
Къщата беше тъмна с изключение на светлината в кухнята. Той се почуди дали Маги спи, или е толкова неспокойна, колкото беше и той. Обвиненията срещу Андерсън я бяха разстроили и може би я измъчваха съмнения. Изпита диво желание да е така.
Беше вече много късно, когато забеляза една тъмна фигура да се измъква от къщата, придвижвайки се с котешка потайност и пъргавина. Той веднага разбра, че това е Маги. Любопитен да разбере какво ще прави, той остави наблюдателния си пост и тихо се измъкна навън.
Едва бе стигнал алеята, когато видя как една друга фигура излезе от сградата отляво и тръгна след Маги.
Дяволите да го вземат, кой друг я наблюдаваше? Дали собствените му хора са загубили състезанието, или има ново развитие на нещата? Ужасно се зарадва на импулса, който го бе накарал тази вечер да поеме сам наблюдението. Ако тя се насочваше към някаква опасност, поне той щеше да е там. Вярваше, че е способен да я защити по-добре от собствените си наемници.
Маги ги увлече в оживено състезание. Рафи се възхити на бързината й и същевременно на умението да се движи незабелязано. Избягвайки добре осветените булеварди, тя изглеждаше като една от сенките в тесните задни улички. От време на време поглеждаше назад, но нямаше причина да предполага, че някой върви след нея, и същата онази тъмнина, която пазеше в тайна пътя й, закриваше от погледа й преследвачите.
Осъзнавайки по какъв смешен начин понякога хората се преследват едни други, Рафи се огледа зад себе си, за да се увери, че зад собствения му гръб няма никой, и като че ли той наистина беше последният от върволицата.
Когато наближиха площад „Карусел“, той разбра с тревога, че тя може би се е насочила към жилището на Андерсън, което беше наблизо. Планирано убийство, или пък искаше да предизвика мъжа с това, което й бе разказал Рафи? Ако беше нещо друго, не беше сигурен дали иска да знае какво е.
Той видя как Маги спря в края на улицата, където тя се вливаше в площада. Рафи се взря още по-напред и видя огромната триумфална арка, построена от Наполеон насред площада и увенчана с четирите бронзови коня, които бяха донесени от „Сан Марко“ във Венеция. Около паметника горяха факли и трепкащата им светлина озаряваше работниците, които се бяха изкатерили на върха на арката. Под екота на длетата и чуковете, който огласяше площада, той зърна надзорника им в униформата на британски офицер. Явно Уелингтън бе решил да спести на французите вълнението, като свали тези най-явни примери за плячка през нощта. Работеше се буквално под прозорците на краля в Тюйлери.
Маги се колебаеше, сякаш се чудеше дали да пресече площада, или да заобиколи отстрани.
Тогава зад Рафи се чу трясък. Той се обърна и видя как едно отделение от френската национална гвардия изскочи иззад ъгъла и се насочи към площад „Карусел“. Осъзна, че от известно време насам е чувал викове, но преплетените средновековни улички отдалечаваха звука.