Рафи хукна към близките стълби и се прислони под портика на една врата. Гвардейците изтичаха покрай него, последвани от тълпа разгневени парижани. Всички тълпи бяха еднакви — като хищно животно, само зъби, търбух и нокти. Никой не забеляза Рафи в сигурното му укритие над тичащите тела.
Като видяха гвардейците и тълпата, хората на арката изоставиха сечивата си и побързаха да се отдалечат. След като се спуснаха на земята, те хукнаха към Тюйлери, където една врата се отвори, за да приеме работниците. Умно беше от страна на Луи да не остави хората да бъдат разкъсани на парчета; погледът на Уелингтън щеше силно да се замъгли, ако кралят допуснеше да бъдат убити британски войници и граждани.
Докато вниманието му беше приковано към ставащото на площада, Рафи бе изпуснал Маги от очи. Уплашен за нея, да не загине в навалицата, той изтича надолу по стълбите и си проби път през тълпата, където я беше видял за последно. Оглеждаше се и за мъжа, когото бе видял да я проследява, но не се опитваше да се прикрива. В простите си дрехи беше само още един член на разпененото множество.
Откъм малката пресечка вляво долетяха викове, последвани от измучаването на познат френски глас:
— Ето един английски шпионин, един от крадците на Уелингтън!
Разочаровани от измъкването на работниците, хората от навалицата, които бяха достатъчно близо, за да чуят вика, се затичаха към глъчката в търсене на нова плячка. Тогава сред възгласите на тълпата се извиси остър женски вик на ужас.
Маги.
Боднат от панически страх, Рафи се хвърли към нея, възползвайки се от ръста и боксьорските си умения, започна да раздава наляво и надясно удари с лакти, юмруци и ритници, за да си пробие път до нея колкото може по-бързо. Подир него се разнесоха викове и ругатни, но той не им обръщаше внимание.
Животинският ропот на тълпата доби друг, по-мрачен тон.
Рафи блъсна настрана двама пияни младежи и видя ужасното въплъщение на кошмара си от сбиването в театъра.
Маги бе съборена на земята, но все още се бореше яростно, дърпаше се, риташе и мушкаше с ножа си. Рамото и част от гърдите й се белееха под скъсания плат на дрехите й, а лицето й под несигурната светлина бе изкривено от страх, такъв, какъвто Рафи не беше виждал преди.
Един парцалив работник се опита да я хване за китката. Тя промуши с ножа си опакото на дланта му. Работникът изкрещя, когато от раната бликна силна струя кръв.
Един тежък ботуш уцели Маги отстрани по главата и борбата й бе прекратена. Тя изпадна в безсъзнание и ножът тупна от безжизнената й ръка.
Човекът, който я беше ритнал, я повдигна нагоре и я притисна до себе си, а ръката му замачка яростно разголената й гръд. Рафи го погледна в лицето и разпозна белязаната триумфираща физиономия на Анри Льомерсие.
— Трябва да почакате на опашка, приятели — озъби се капитанът. — Аз пръв я видях, но не се тревожете, наоколо е пълно с такива.
Той я повлече към пресечката. Осъзнавайки, че на практика една жена не може да бъде изнасилена от повече от един мъж едновременно, заобиколилите ги побойници поотстъпиха назад, отваряйки място около Маги и похитителя й.
Смелостта беше единствената надежда. Рафи изскочи от тълпата, стовари ръба на дланта си върху гърлото на Льомерсие и сграбчи Маги, когато французинът отпусна хватката си.
Когато Рафи я повдигна, усети твърдите очертания на пистолет във вътрешния й джоб. Един куршум нямаше да й помогне срещу тълпата, но на него можеше да му бъде от полза. Преметна омекналото й тяло на лявото си рамо и в същото време премести пистолета в своя джоб. После хукна по пресечката, по-далеч от площада, молейки се тълпата да закъснее с реакцията си.
Преди да бе изминал и десет метра, зад него се разнесе рев:
— Още един шпионин на Уелингтън! — изкрещя задавено Льомерсие. — Убийте ги и двамата!
Един камък улучи Рафи по рамото и го отклони встрани. Когато се съвзе, той се осмели да погледне назад и видя, че Льомерсие е събрал тълпата около себе си и ги преследва.
Тъй като тежестта на Маги го забавяше, Рафи нямаше да може да избяга от тълпата. Имаше само един възможен изход. Той извади пистолета от джоба си и го зареди с една ръка. За миг отново пред очите му се мярна ужасното видение как тълпата я разкъсва и помисли дали да не изпрати единствения куршум в сърцето й.
Мисълта изчезна също така бързо, както бе дошла. Не можеше да нарани Марго, дори ако трябваше да я спаси от ужасяваща смърт. Той вдигна пистолета и протегна ръка, целейки се също толкова съсредоточено, колкото и когато стреляше по мишени на стрелбището.
Изстрелът прозвуча странно и за един сърцераздирателен момент той помисли, че оръжието е засякло.