Тогава пистолетът даде откат в ръката му. Времето като че ли течеше по-бавно и той почти видя как куршумът се върти във въздуха, отдалечавайки се, докато улучи Льомерсие право между очите.
Все в това странно забавено движение изражението на французина се смени от порочна страст в невярващ шок. Когато силата на куршума отхвърли Льомерсие назад в ръцете на побойниците, от раната се разхвърчаха кръв и кости. Загубила водача си, тълпата се разпръсна в объркване.
Рафи не загуби повече време в наблюдения. Вдигна Маги, обърна се и се затича в плетеницата от пресечки, които заобикаляха площада, кривваше ту наляво, ту надясно. Неочакваният изстрел забави тълпата достатъчно, за да може да се изплъзне от полезрението й.
След пет минути лудешки бяг Рафи усети, че никой не го преследва, той спря да си поеме дъх. Харесваше Маги точно такава, каквато беше, но все пак тя тежеше доста повече от едно перце, а дробовете му горяха от напрежение.
Поемайки големи глътки въздух, той я положи на паважа и бързо я огледа. Беше прекалено тъмно, за да разбере нещо повече, но дишането и пулсът й изглеждаха нормални.
В далечината откъм площад „Карусел“ още се дочуваха викове. Когато си пое достатъчно въздух, той я вдигна на ръце и тръгна. В края на краищата стигна до един от булевардите, спря карета и с две думи нареди на кочияша да ги откара в хотел „Мир“.
В тъмното усамотение на каретата той я прегърна и черното й наметало се разстла над двамата. Бе загубила шапката си на площада, но бляскавата й коса все още бе скрита под черен шал. Той го развърза и внимателно опипа мястото, където я бяха ритнали, молейки се дано тежкият ботуш не я е ударил зле. За свое облекчение установи, че явно гъстата коса е омекотила силата на удара.
Той я люлееше в прегръдките си, опитвайки се да стопли измръзналото й тяло. От косата й още струеше миризмата на лек екзотичен парфюм, спомен за елегантната графиня. Но с неясно учудване той осъзна, че в този момент нежността бе взела връх над страстта му.
Когато стигнаха хотел „Мир“, той излезе от каретата, хвърли една златна монета на кочияша и отнесе Маги нагоре по стълбите, без да се оглежда. Портиерът явно се смая, но не каза нищо. Човек не задава въпроси на един дук, дори ако носи в ръцете си раздърпана и изпаднала в безсъзнание жена.
Ритникът по вратата на апартамента му накара слугата да се разтича. Рафи внесе Маги вътре и изсъска:
— Накарай портиера да доведе една камериерка и да донесе чиста нощница. После иди за лекар. Трябва ми до половин час, даже ако се наложи да го доведеш с оръжие.
Апартаментът беше малък, без стая за гости, затова Рафи я внесе в собствената си спалня. Облечената й в черно фигурка се губеше в огромното легло. Иронията не му убягна — беше си мечтал да я има в леглото си, но не по този начин. Господи Боже, не по този начин.
Той запали свещите на свещника и го сложи на нощната масичка. Бледото измъчено лице на Маги беше невероятно спокойно, докато той смъкваше разкъсаната риза от оголените й гърди.
Влезе една прозяваща се камериерка по домашно облекло, носейки преметната на ръката си бяла дреха. Рафи вдигна очи към нея.
— Ще ти платя нощницата. Съблечи тази дама и я облечи с нея.
Камериерката премига. Когато господата водеха дами тук, те обикновено настояваха сами да извършат процедурата по събличането. Тя сви рамене съвсем по френски и се зае да изпълни задачата си.
Рафи излезе от стаята. Приятелите, които го познаваха като женоядец, сигурно щяха да се смеят на тази мисъл, но след това, което беше преживяла Маги, щеше да бъде непростимо нарушение на личния й живот, да гледа как я събличат или самият той да го направи.
След няколко минути камериерката отиде отново да спи, а сънените й очи се отвориха широко, като видя какъв бакшиш й даде Рафи.
Когато влезе отново в стаята си, Маги лежеше под завивките и сякаш беше заспала, а единственият знак за разправата с нея беше драскотината на лявата й буза. Камериерката бе вчесала косата й и тя се разстилаше по възглавницата като нежна златиста мъгла. Фина бродерия обкръжаваше деколтето на ефирната муселинена нощница и тя изглеждаше като ученичка, с изключение на това, че ученичките нямаха лица като нейното.
Лекарят пристигна бързо, несъмнено в резултат на убедителността — или заплахите — на неговия слуга. Казаха му само, че пациентката е попаднала в улично сбиване. Лекарят я прегледа, докато Рафи се разхождаше неспокойно из претъпканата с мебели гостна.
След едни безкрайно продължил момент лекарят излезе от спалнята и каза:
— Младата дама е имала голям късмет. Освен няколко драскотини и главоболието няма друго. Няма счупени кости и признаци за вътрешни увреждания.