— Не знам дали ще мога — каза тя, а гласът й потрепваше. — Само да беше възможно да се върнем назад.
— Бих те пренесъл в миналото, ако можех, но се страхувам, че това не е по силите ми. — Той нежно отмахна един блестящ кичур коса от ожулената й буза. — Но все пак за няколко часа можем да пресъздадем онова, което би могло да бъде, ако светът беше по-просто… или по-приветливо място.
— Светът не е нито прост, нито приветлив — каза тя с горчивина.
— Тази нощ е такава — Той вдигна ръцете й и ги целуна така, сякаш тя беше направена от крехък като яйчена черупка порцелан. — Повярвай, Марго, поне само за следващите няколко часа.
Нежните й пръсти бавно се разтвориха.
— Ще се опитам, Рафи.
Той продължи да я целува, като нарочно съсредоточаваше цялото си внимание върху чувственото сливане на устните им. Тази нощ беше тяхната брачна нощ, за която си бе мечтал, когато бяха сгодени. Нищо на света нямаше значение освен нежността на нейните или на неговите устни, грапавата влажност на езика й, топлината на гърдите й, които се притискаха до неговите.
На осемнадесет години Марго беше невинна, но и пламенна, и жадна за нови познания. Макар че на двадесет и една години Рафи имаше достатъчно опит, за да бъде сигурен, че всичко ще мине гладко, у него бликаше достатъчно младежки оптимизъм, който го караше да вярва в щастливите развръзки.
За миг грозната действителност на това, което бе унищожило този оптимизъм, нахлу в представите му, но той я отблъсна. Тази нощ бе за онова, което можеше да бъде, и той си обеща, че ще й поднесе като дар всичките изтънчени умения на любовта, които някога бе научил.
Както когато успокояваше изплашения кон на Касълрий, той си наложи вътрешно спокойствие, за да може настроението му да се предаде на Марго. Страхът й постепенно започна да намалява и напрежението се заоттича от нея като пясък от пясъчен часовник.
Когато тялото й отново стана податливо, той започна да обсипва с целувки високите й скули. Достигна до ухото й и започна да облизва сложните му извивки с езика си.
Тя въздъхна от удоволствие и отметна назад глава. Покорно, помисли той, какво доверие е необходимо, за да изложиш така незащитеното си гърло пред друго същество. Странно, въпреки всички подозрения и конфликти помежду им тя можеше да му вярва дори когато беше най-беззащитна.
Той притисна устни до нежната кожа под челюстта й, усещайки биенето на пулса и шепнещото трептене на дишането й. Пъхна едната си ръка под гърба й за опора и започна да разкопчава малките кръгли копчета, които затваряха предната част на нощницата й.
Когато откри бялата й кожа, устните му леко се разтвориха. Представяйки си, че тази нощ е миналото, по-простото време, той усети прекрасна палавост, докато слизаше все по-надолу и по-надолу. Когато лекичко духна в прелестната долчинка, която образуваха гърдите й, тя потрепна и започна да мачка мускулите на гърба му с неспокойни пръсти.
След шест копчета нощницата нямаше накъде повече да се отваря, затова той посегна към долния край на дрехата, за да я съблече цялата. Но когато го повдигна до средата на бедрата й, спря. Когато облечен мъж се люби със съблечена жена, това налага усещането за власт и доминиране, а той не искаше Марго да чувства такова нещо. Трябваше да бъдат еднакво незащитени.
Той се спусна от леглото и сръчно се освободи от дрехите си, после отново се присъедини към нея, когато очите й се отвориха, за да видят докъде е стигнал. Светлината на свещта драматично очертаваше високите й скули, но сянката на страха все още тегнеше над нея.
— Не съм те напуснал, Марго — каза той тихо. — Тук съм, докато ме искаш, не повече.
Макар че ако тя бе поискала да го спре, той не знаеше как би го понесъл.
Този път тя се приближи към него, обвивайки тънката си здрава ръка около голия му кръст, преди да докосне устата му с пълните си устни. Той разбра, че тази нощ тя ще говори малко, затова от него зависеше да усети от какво има нужда тя.
Докато траеше дългата спокойна целувка, която последва, той издърпа нощницата над измъчващите го извивки на нейното тяло. Ефирната тъкан остана нагъната около раменете й няколко минути, защото никой от тях не искаше да се отдели от другия достатъчно дълго, за да може дрехата да бъде издърпана над главата й.
Накрая той се откъсна и издърпа дрехата, после я хвърли настрана. Когато погледът му падна върху нея, той неволно въздъхна. Какъв глупак е бил да мисли, че всички жени си приличат. За него Марго беше въплъщението на женската тайна, възбуждаше го така, както никоя жена преди това.