Той изрече с потрепващ глас:
— Ти си толкова хубава, колкото винаги съм знаел, че ще бъдеш.
Тя се усмихна бегло, после притисна лице към рамото му като плахата девствена младоженка от неговите представи.
— Хубаво е да си представяш. Да започнеш отново — прошепна тя, а дъхът й галеше шията му.
— Повече от хубаво. Прекрасно. — Той я погали по косата и блестящите кичури се заплетоха в пръстите му. — Вълшебно.
Когато тя издаде въздишка на удоволствие, движението накара зърната й закачливо да се плъзнат по гърдите му. Тялото му се напрегна болезнено, беше по-нетърпеливо от ума.
За момент той се залюля опасно между страстта и въздържанието. Може би тя беше готова…
Не. Твърде рано беше. През годините трескавите му мечти за нея бяха продукт на собственото му нестихващо желание, но тази нощ неговите нужди трябваше да отстъпят на втори план.
След като се овладя, той нежно я положи обратно на възглавницата. Тя беше податлива като върба, като доверчивото момиче, каквото бе някога. Забележително според него беше това, че поне за тази нощ тя бе успяла да остави настрана упоритата си независимост и да предпочете нежното женствено копнение.
Множество синини, непристойни и грозни, бяха белязали сметановото съвършенство на тялото й. Той инстинктивно докосна с устни пурпурно черното петно на китката й, преди да си припомни, че трябва да бъде по-внимателен.
— Заболя ли те?
— Не. — Пръстите й се свиха. — О, не.
Приемайки това като насърчение, той погали леко с езика си всеки белег. Рамо, лакът, хълбок, ребра, корем и бедро. Накъсаното й дишане съпровождаше пътя на устните му като музикален контрапункт.
Когато бе отдадено възмездие на всяка рана, той обхвана покорните й гърди с шепи и зарови лице в нежната падина помежду им. Сърцето й биеше до бузата му, мощно, топло и жизнено.
Ако нещата се бяха развили другояче — ако пистолетът беше дал засечка, — това непобедимо сърце щеше да замлъкне завинаги.
В желанието си да отмине немислимото той обърна глава и започна да смуче гърдата й. Тя изпъшка и се изви нагоре, а зърното й щръкна към свода на устата му.
Хълбоците й започнаха да се движат с неспокойна жадност, затова той спусна и двете си ръце надолу, прилепяйки длани към богатите й чувствени форми от талията към бедрата. Светлокафявото петно между бедрата й беше само малко по-тъмно от косата й, по-скоро есенен дъб, отколкото лятно злато.
Докато облизваше топлата изпъкналост на корема, той плъзна длан между коленете й. Тя внезапно изпъшка, но с явно неудоволствие, и стисна крака.
— Повярвай ми, Марго — прошепна той. — Естествено е да си нервна първия път, но ти се кълна, че няма да те нараня.
Тя издаде звук, като че ли изтръгнат някъде издълбоко. После, с явно усилие, се помъчи отново да се отпусне.
Той галеше напрегнатите й крайници, докато почувства, че тя наистина се отпуска. В същото време и в същия ритъм притискаше и целуваше гърдите и корема й. Когато ръката му достигна дотам, където започваше вътрешната част на бедрото й, тя излъчваше топлина и желание. Той зарови пръсти в мекия къдрав пух към скритите под него тайни.
Когато я докосна, тя нададе лек вик. Хълбоците й се разтърсиха от спазъм, притискайки се към ръката му. Той проникна по-дълбоко, напипвайки гънките на деликатната плът, които пулсираха под пръстите му, изкусително влажни.
Докато я галеше и опитно проникваше все по-навътре, тя заби болезнено нокти в рамото му.
— С-сега? — изпъшка тя.
— Скоро, любима. Скоро.
Той продължи, докато усети, че тя е на ръба на кулминацията. Тогава, разтърсен от мъчително желание, се надвеси над нея. Започна да навлиза бавно и стегнатата, приканваща прегръдка на тялото й беше всичко, за което си бе мечтал, и нищо повече. Знаейки, че малко му остава да избухне, той спря, а цялото му същество туптеше с настойчивост, която заличаваше целия свят с изключение на нея.
Маги бе очаквала, че когато за пръв път слеят непознаващите се взаимно свои тела, ще усети нещо непривично, но нямаше нищо такова. Природата явно ги бе предопределила за идеални партньори и тя се чувстваше цялостна както никога досега. Съвсем несъзнателно тазът й се изви нагоре, притискайки се до Рафи.
Той прошепна:
— С-сега.
Той се бе надвесил над нея, светлината очертаваше широките му рамене, изрязаните му черти се губеха в полумрака. Синините по него бяха също толкова много, колкото и по нея, и тя отново потръпна при мисълта, колко смелост и сила бе проявил, спасявайки жена, която презира.