Той беше великолепен, целият сила и мъжествена грация, и тя искаше да се наслаждава на всеки миг от тяхното съвкупление. В едно отдалечено ъгълче на ума й бе заседнала мисълта, че скъпо ще плати един ден за тази наслада, но точно сега отказваше да мисли за това. Желаейки го все повече, тя обви ръце около гърба му и го дръпна надолу, привличайки върху себе си тежестта на цялото му тяло, която я притисна в пухения дюшек.
Още откакто Рафи бе пристигнал в Париж, около тях се кълбяха буреносни облаци и когато той влезе в нея, бурята се разрази. Тя я подхвана яростно, мина като вихрушка през кръвта й и помете целия страх и всички съмнения. После светкавица озари всяка клетка от тялото й. Тя изстена и се притисна към него, търсейки сигурност насред бурята.
Гръмотевиците отзвучаха надалеч, оставяйки тялото й потръпващо, а мисълта разпиляна на парчета. Започна постепенно да осъзнава, че той все още е твърд в нея. Тя прокара длани по гърба му, от който се стичаше пот.
— Ти не си…
— Не се тревожи за мене — каза той, преди тя да довърши. — Нощта е млада.
Макар това да не беше вярно, тя предпочете да не му противоречи. Достатъчно беше просто да е свързана с него. В безопасност.
Желанието обаче все още кипеше в нея. Рафи разбираше тялото й по-добре, отколкото тя самата, защото знаеше кога да започне отново да се движи. Първите му движения бяха незабележими, но я сгряха невероятно много. Тя се нагаждаше към тласъците му и колкото по-бързо ставаше темпото, толкова повече те взаимно се възпламеняваха. Близостта помежду им бе одиране, оголване на ум и тяло, плашещо с напрегнатостта си.
Тя неистово мяташе глава, докато телата им се сливаха с учудваща сила. Всичко преди това беше пролог, просто увертюра към един глад, по-настойчив от всеки, който досега бе изпитвала. Този път надигащата се буря беше не вятър, а огън, който изпепеляваше мисълта й, докато в нея остана само пламък. Страхът и предпазливостта, гневът и омразата бяха изчезнали, оставяйки само кристално ясното съзнание, че мъжът, когото обича, я обладава страстно и неизмеримо нежно.
Постигна разтърсващо удовлетворение и се остави на пламъка да я погълне. Неспособна да потисне думите си, тя прошепна:
— Обичам те.
Буря и пламък. Разпадане и прераждане. Като насън тя го дочу да стене:
— О, Господи… Господи, помогни ми!
Със стряскаща неочакваност той се отдръпна от нея, притискайки я в ръцете си, и тя усети подпалващия му допир върху корема си. След няколко безумни движения спермата му се разля между тях.
Тя го притисна с всичка сила, а по миглите й избиха сълзи. Рафи отново я предпазваше от възможна катастрофа.
През годините, когато тя и Робин бяха любовници, бяха вземали строги предпазни мерки да не заченат дете, защото в техния опасен живот нямаше място за семейство. Тя осъзнаваше, че това все още е вярно.
Но плачеше отчасти и заради това, което можеше да бъде — заради децата, които тя и Рафи биха могли да имат в отминалите тринадесет години; заради детето, което можеше да бъде заченато в нежност тази нощ. Отлетяло като вятъра, както всичките й останали мечти.
Рафи отмести тежестта си от нея и изтри и двамата с хвърлената настрани нощница. После я прегърна и двамата се гмурнаха в съня, без да продумат.
Тя не намираше думи, с които да опише как се чувства.
С ужасено изхълцване Маги се събуди от кошмара си. Паника, болка, разрушение — всички познати, вдъхващи ужас страхове, отключени от инцидента на площад „Карусел“, нахлуха в главата й.
Тя потръпна и се сгуши до Рафи. Дори и в съня си той излъчваше сигурност. Почти несъзнателно тя погали гърдите му, приглаждайки тъмните косми, така чувствени под пръстите й.
Когато усети, че дишането му се променя, тя спря, не искаше да го буди. Но разбра и че не може да удържи ръцете си. Обичаше гладката топлина на кожата му, осветявания от свещта контраст между неговата мургавина и нейната белота.
Едно размърдване под чаршафите показа, че най-малкото част от него е будна. Сякаш живееща свой живот, ръката й дръпна чаршафа и го докосна. Разгорещената мъжка плът набъбна под ръката й.
Очите му все още бяха затворени, но той повдигна ръка и започна да гали основата на врата й. Топлина се разля по нея и й се прииска да мърка като котенце. Дори нещо повече, искаше й се да ръмжи като лъвица.
Тя започна да го целува, отминавайки устата му заради други чувствителни места. Преходът между челюстта и гърлото, ямката над ключиците му, плоските му гладки зърна, леката падина между мускулестите бедра и стегнатия корем.
Макар че той не помръдна, оставайки легнал по гръб, дишането му се ускори и дясната му ръка започна да гали всичко от нея, което успяваше да докосне. Заклевайки се, че този път ще го докара до полуда, тя се наведе напред и го целуна по най-чувствителното място, използвайки устата и езика си, за да покаже това, което не можеше да изрече на глас.