— Нямам достатъчно силни думи, за да изразя благодарността си за това, че ми спаси живота.
— Не си прави труда — изрече той, а сивите му очи бяха като две бучки лед. — Не съм го направил, за да получа благодарност.
Тя ужасена се досети, че трябва да спомене и онова, което се бе случило в горещината на нощта. Ако не го направеше, щеше да го направи той, а я беше страх какво може да каже.
— Дължа та също и извинение — каза тя с пресекващ глас. — Ти ми спаси живота, а аз те използвах по непростим начин. Да ти поискам това, което аз поисках, беше… оскърбление срещу честта и добрия вкус. Ти ми помогна да преживея кошмара, надявам се да намериш в сърцето си сили да ми простиш.
С язвителна нотка в гласа Рафи каза:
— Не мислете за това, графиньо. Сигурен съм, че жена с вашия опит знае, че мъжете обикновено не възразяват да утешават разстроени жени. А вие сте невероятно опитна. Беше привилегия да имам възможността да изпитам вашите умения.
Маги се почувства така, сякаш някой я беше настъпил. Макар че се досещаше, че той може да се разсърди, това беше много по-лошо от всичко, което можеше да си представи. Никой мъж нямаше да хареса идеята, да бъде използван като успокоително срещу болката, а специално на този мъж щеше още по-малко да му хареса. Гордостта несъмнено беше най-дълбокото от чувствата му, а тя сериозно я бе наранила.
Поне не я упрекваше за любовните думи, които се бяха изтръгнали от нея, когато всичките й защитни сили я бяха напуснали и сърцето й говореше без задръжки. Ако се беше подиграл на непредпазливото й признание, болката сигурно щеше да бъде непоносима.
Но тайно в сърцето си Маги не можеше да съжалява за онова, което се бе случило, дори знаейки колко много ще й струва то за в бъдеще. Тя повтори тихо:
— Съжалявам.
Стана и се приготви да си тръгне. Гласът му я настигна през стаята:
— Къде, по дяволите, си мислиш, че отиваш?
Тя спря, но не се осмели да погледне към него.
— При Робин, естествено. Трябва да поговоря с него.
— Да не искаш да кажеш, че аз наистина съм успял да събудя някакви съмнения спрямо него в твоя ирационален женски ум?
Обръщайки се с лице към Рафи, тя отсече:
— Да, проклет да си, успя. Сега трябва да му дам шанс да обясни.
Той се изправи в леглото, завивките се струпаха в скута му и очите му се впиха в нейните:
— А ако няма задоволително обяснение?
— Не знам. — Раменете й потрепнаха. — Просто не знам.
— Позвъни за закуската, когато стигнеш до гостната. Ще дойда при тебе след петнадесет минути.
Маги се накани да протестира, но той я сряза:
— Няма да си тръгнеш, преди да си хапнала нещо. После аз сам ще те отведа при Андерсън.
Тя поиска да възрази, не знаейки дали да се зарадва, да се разтревожи, или да се обиди от покровителството му.
Без да я изпуска от проницателния си поглед, Рафи каза:
— Ако си мислиш, че ще те оставя да тръгнеш сама из улиците в тоя вид, сигурно ударът по главата е причинил повече вреди, отколкото предположи докторът. Всяка нощ по улиците на Париж убиват хора, предната нощ са намерили две тела около площад „Карусел“… И като говорим за лекари — той взе едно малко шишенце и й го подхвърли, — докторът остави това за тебе, за ужасното главоболие, което ме увери, че ще имаш. Сега, ако обичаш, излез от стаята, за да се облека.
И без да я дочака да излезе, той се изплъзна от леглото, гол и прекрасен. Тъй като знаеше, че ако веднага не напусна стаята, ще се изкуши да го завлече обратно под завивките, тя бързо извърна глава и се насочи към вратата.
Щом Рафи спомена за възможното главоболие, тя осъзна, че в главата й наистина бият чукове. И щом се озова в гостната, глътна едно от хапчетата на лекаря.
Колко жалко, че болките на сърцето не можеха да се лекуват така просто, както тези на главата.
Понеже беше в прекалено лошо настроение, за да изчака слугата си, Рафи започна сам да се бръсне, но умът му не можеше да се успокои. Не беше искал извинения и благодарност от Марго. Като последен глупак искаше тя като по магия да се влюби в него. Но когато се събуди и я видя свита на скамейката под прозореца, настръхнала като таралеж, той разбра, че в чувствата й не са настъпили чудотворни промени.
Когато ръката му неволно натисна дръжката на бръснача, той усети жилеща болка по ръба на челюстта си. Изруга, а кръвта започна да капе в порцелановия леген. Божичко, ако не внимава, някой път може сам да се заколи. Той притисна кърпата към порязаното, за да спре кървенето, чудейки се какво, по дяволите, става с него.
Марго — ето какво ставаше с него. Винаги се беше гордял, че се държи разумно и цивилизовано. В Камарата на лордовете и сред приятелите си беше известен със своята способност да обединява противопоставящите се фракции в търсене на общ език.