Но в мига, в който бе влязъл в онази малка стая в австрийското посолство и бе познал Марго, той започна да се разпада. През последните две седмици бе губил контрола над себе си и разума си по-често, отколкото в десетте години, които ги предшестваха. Ставаше съвършено ясно, че единствената причина, той да се слави като човек с умерен темперамент, е било отсъствието на нещо в живота му, което толкова да го интересува, че да го накара да загуби самообладание.
Не можеше да се изправи пред Марго в такова състояние, затова се насили да вдиша няколко пъти бавно и дълбоко. Тя бе съвършено честна по отношение на причината, поради която бе поискала той да се люби с нея, и той нямаше право да й се сърди. Заради собствената си гордост трябваше да престане да се държи като лошо хлапе.
Той махна кърпата от порязаното място и установи, че кръвта е спряла. Марго бе успяла да се съвземе след снощния ужас, и той също трябваше да го направи. Предположи, че трябва да се гордее с факта, че усилията, които бе положил заради нея, бяха имали благотворен ефект.
И се гордееше. Дяволски много.
Когато Рафи свърши с обличането и се присъедини към Марго на закуската, той отново си бе възвърнат самообладанието. Тя го изгледа с крайчеца на окото си и се успокои. Той беше доволен, че все още можеше да поддържа вида си на цивилизован човек.
Почти не говориха, докато закусваха с превъзходно кафе и кроасани, както и през първата част от пътя към жилището на Андерсън. Когато каретата им стигна околностите на площад „Карусел“, напиращата тълпа я принуди да спре.
Докато кочияшът полека обръщаше каретата, Рафи и Маги видяха, че площадът е обкръжен от хиляди австро-унгарски войници, а слънцето хвърляше отблясъци по белите им униформи и медните части на оръдията. Под тази защита продължаваше в пълна безопасност свалянето на бронзовите коне от „Сан Марко“.
Когато първият кон бе вдигнат от арката, австро-унгарските войници нададоха възторжени викове, а тълпите от французи изреваха протестиращо. Този път плячката на Наполеон си отиваше завинаги.
Рафи се усмихна мрачно.
— Уелингтън сигурно е побеснял, когато е чул какво е станало снощи, и е решил да демонстрира сила. Париж може да не го обича сега, но, кълна се, ще го уважава!
Равният глас на Маги го върна към усложненията.
— Да се надяваме, че нарастващата непопулярност няма да увеличи шансовете да бъде убит.
Останалата част от пътуването премина в мълчание. Заобиколиха площад „Карусел“ и Лувъра, за да стигнат до малкия хотел, където се бе настанил Робин. Рафи изчака навън, а Маги влезе, като го предупреди да я последва, ако се забави повече от десет минути.
Това не се наложи, защото тя се върна бързо потъмняла.
— Когато почуках на вратата на Робин, никой не отговори — каза тя, докато се качваше в каретата. — Портиерката ми каза, че Робин не си е бил у дома вече два дни.
Рафи се намръщи.
— Възможно ли е да е останал през нощта в посолството, ако има много работа?
Тя поклати отрицателно глава.
— И британската делегация не го знае къде е. Вчера изпратили куриер да пита дали Робин си е в апартамента.
Тя се настани на удобната седалка, а стомахът й се свиваше на възел от притеснение. Ако Робин е научил, че над него тегнат подозрения и е избягал, значи е виновен. Ако е невинен, никога не би напуснал Париж, без да й се обади.
Значи, тъй като беше изчезнал безследно, или бе виновен, или мъртъв.
Рафи не каза нищо, когато върна Маги в дома й в града, а веждите му бяха буреносно смръщени. Тя беше доволна, че той се ограничаваше само да й повтаря:
— Казах ти го.
Когато пристигна в дома си, тя прати съобщение на Елен Сорел, молейки приятелката си да й направи компания за лека закуска. Понеже положението се бе превърнало в криза, тя имаше нужда от съюзник, който да може да види онова, което тя пропускаше.
След това тя се оттегли в спалнята си за два часа разходки напред-назад и мъчителни мисли. Прекалено много държеше на Робин, за да се надява, че той е предан патриот, а не жив предател, но ако беше предал родината си, тя нямаше никога повече да го погледне.
Елен дойде бързо, а на лицето й бе изписано леко любопитство. Когато задоволиха апетита си, Маги я посвети в неотдавнашните събития, включително изчезването на Робин.
Елен слушаше внимателно, кестенявата й коса бе прибрана назад в скромен кок. Изглеждаше като всяка друга хубавичка французойка, с изключение на точните си и интелигентни въпроси.