Когато Маги спря, Елен отбеляза:
— Картината е по-обширна и по-мътна, отколкото знаех аз. Щом Талейран вече не е на власт и Касълрий е на легло, като че ли Уелингтън е най-вероятната мишена на убийците, нали така?
— Страхувам се, че си права. Кандовър отиде да говори с Уелингтън, да го предупреди специално да внимава. Те се познават, така че Уелингтън може да го послуша, но всички познават навика му да пренебрегва опасностите. Едно предупреждение може да не свърши кой знае колко работа.
— Време е да намалим броя на заподозрените — каза Елен. — Приключих разследванията си около полковник Фон Ференбах и тази вечер ще се срещна с него. Когато свърша, мисля, че повече няма да е заподозрян.
— Не мога да си позволя да изгубя още един приятел — каза простичко Маги. — Кандовър ще иска от Уелингтън да му даде няколко войници, затова, заради сигурността ти, те моля да вземеш придружители.
— Ще го направя, щом настояваш, но те трябва да чакат отвън и да не влизат, освен ако не ги повикам. — В кафявите очи на Елен блесна искрица веселие, докато си подбираше сладкиш от подноса, поставен на масата пред тях. — Няма да ми трябват.
На Маги й се дощя да бъде също така уверена, както бе приятелката й. Ако се беше излъгала катастрофално в Робин, Елен сигурно можеше да се излъже относно мъжа, когото едва познаваше.
— Ако елиминираме фон Ференбах, това ще остави генерал Русе най-вероятния заподозрян — въздъхна Маги.
Тя искаше да се оттегли в стаята си и да поспи и да не трябва да се изправя пред света, в който бе загубила Робин, в който Рафи я ненавиждаше и в който съдбата на Европа може би тегнеше на нейните крехки рамене. Тя подпря лакти на махагоновата масичка, зарови лице в дланите си и започна да разтрива пръскащата се от болки глава, като си казваше да не се държи прекалено мелодраматично.
Чу се почукване, после се разнесоха два гласа, този на иконома й и един женски глас. Икономът каза с извиняващ се тон:
— Знам, че не искате да ви безпокоят, госпожо, но госпожа Нортууд каза, че е много спешно.
Събирайки всичките си сили, Маги се изправи.
— Много добре, Ланьов.
Икономът отстъпи, за да направи път на посетителката, и Маги ахна, виждайки ужасно насиненото лице на Синтия. Девойката каза с потреперващ глас:
— Не знаех къде другаде да отида.
— Горкото ми дете! — възкликна Маги стресната, пристъпи напред и прегърна гостенката си.
Синтия се притисна до нея за миг, после решително отстъпи назад.
— Съжалявам, не исках да го правя. Трябва да говоря с тебе.
Тя погледна със съмнение към Елен, която бе наляла чаша бренди и й я поднасяше. Маги каза:
— Не се притеснявай, можеш свободно да говориш пред госпожа Сорел. Двете с нея сме близки приятелки и на нея може да се вярва за всичко. Сега кажи какво се е случило с тебе?
Приемайки едновременно уверението и брендито, Синтия се отпусна на стола и пусна долу малката чанта, която носеше.
— Да не би той да те е хванал и да те е бил? — възкликна Маги, чувствайки се ужасно виновна заради това, че е изложила Синтия на подобен риск.
— Не, наби ме заради съвсем друго нещо — каза с горчивина гостенката й. — Когато претърсих бюрото му вчера, имах много време и намерих едно тайно чекмедже, преписах всичко оттам и оставих документите така, както ги намерих. — Тя извади половин дузина листове от чантата и ги подаде на Маги. — Не посмях да донеса оригиналите, но мисля, че ще разбереш нещо и от това.
Маги остави документите на масичката, за да ги разгледа малко по-късно.
— Ако Нортууд не е знаел, че го претърсваш, защо те е набил?
— Бях решила най-сетне да го напусна. Не можех повече да остана с него, а Майкъл се кълне, че е готов да поеме последствията, независимо какво ще направи Оливър. Изпратиха Майкъл в крепостта Хунинген, ще се върне едва след няколко дни, затова трябваше да чакам. За нещастие това, че взех решение, така ме успокои, че съвсем се зашеметих и мисля, че Оливър е отгатнал, че се мъти нещо.
Тя сведе поглед към ръцете си с почти изгризани нокти.
— Тази сутрин Оливър дойде неочаквано в стаята ми, когато се обличах, и веднага забеляза, че напълнявам. Знаеше, че бебето не може да е от него, и побесня. Накара камериерката ми да излезе и започна да ме бие, да ме нарича с ужасни епитети, казваше, че се надява да пометна това копеле и ако имал късмет, надявал се и аз самата да умра. После ме заключи в стаята.
Тя се разплака, но успя да каже през сълзи:
— Не мога да се върна там, той ще ме убие! Моля ти се, Маги, мога ли да остана при тебе, докато се върне Майкъл?
— Разбира се, че можеш — каза топло Маги. — Той никога няма да те намери тук. Как успя да избягаш от заключената стая?