Веждите на полковника се извиха нагоре учудено.
— Започвам да разбирам. Ако някой от тях бъде убит, умерените гласове ще замлъкнат и Европа ще поиска реванш. Франция ще бъде разделена и обезсилена.
— Това харесва ли ви, полковник Фон Ференбах?
— Би ми харесало, но аз съм войник, не убиец — отсече той. — Убих двама грабливи френски офицери, които обираха младши съюзнически офицери. Това е твърде далеч от заговор срещу родината ви. Дългът ми е да изпълнявам заповедите на суверена си, не да се занимавам с политика.
— Вярвам ви, и това е една от причините да бъда тук.
Тя седеше, без да помръдва, докато той я разглеждаше необикновено внимателно. Започваше наистина да разбира онова, което тя му говореше, а тя се бе надявала да стане именно така.
— Има ли други причини да бъда заподозрян? — запита той. — Едва ли съм единственият съюзнически офицер, който мрази Франция.
— Има друга причина, случайна, но съществена. Научихме, че човекът зад заговора се нарича Льо Серпан.
— А това какво общо има с мене?
— Мъдростта на змията, храбростта на лъва — цитира тя, наблюдавайки реакцията му.
Той си пое дъх.
— Наистина това е девизът на моето семейство. Интересно, но както казахте, съвсем случайно. В много семейни гербове има змии. Фактически — прибави той, след като помисли, — няма нужда да се обръщате към семейните гербове. Има един френски генерал, чийто прякор е Льо Серпан, а доколкото знам, наричат точно така и парижкия крал на крадците.
Без да обръща внимание на последните му думи, Елен запита, внезапно развълнувана:
— Какъв е този генерал?
Полковникът я изгледа сурово.
— Мишел Русе. Един мой приятел се опита да плени него и малка част френски войници след битката при Лайпциг. Русе все му се изплъзваше, също като змия. Той е добър войник.
— Генерал Русе е друг от главните заподозрени.
— Каква ще е ползата за него, ако Франция бъде осакатена вследствие мирния договор? — каза възбуден Фон Ференбах. — Изпадате в огромна нелогичност.
— Един революционер може да приветства договор, който да разгневи Франция до такава степен, че тя повторно да грабне оръжието.
Думите на Елен оказаха незабавно въздействие върху полковника. Лицето му се затвори и той като че ли забрави за присъствието й. Накрая той обърна поглед към нея.
— Защо сте дошли тук, за да ми кажете това ли? Ако наистина съм под подозрение, защо Уелингтън просто не заповяда да ме арестуват?
— Има политически пречки — отговори тя. — Маршал Блюхер невероятно много ще се ядоса, ако един ценен негов помощник бъде арестуван заради такова несериозно свидетелство. Наистина няма доказателство, за което да се говори, а само подозрения. Това е една от причините, поради които по този въпрос се действа с възможно най-голямата дискретност. Ако историята около заговора нашуми, ефектът ще бъде почти също толкова унищожителен, колкото и едно съвсем действително убийство.
— Може би — съгласи се полковникът. — Но както казвате, няма действителни доказателства, което никак не е учудващо, като се вземе предвид, че нищо не съм направил. Какво ви кара да мислите, че изобщо има някакъв заговор?
Елен сви рамене.
— Слухове и дребни противоречиви факти, които никога не биха могли да бъдат изложени пред някой съд. Единственото солидно, реално доказателство е атаката срещу лорд Касълрий, която беше устроена така, че да прилича на нещастен случай. Освен това бил е убит един британски агент, защото се е приближил твърде много до Льо Серпан.
— Или защото се е сбил за жена… никога не съм чувал шпионството да е било особено благородна съдба. Което ме връща към вас, госпожо Сорел. Вие отговорихте на другите ми въпроси, но не и на този: защо точно вие, сред всички останали мъже и жени във Франция, дойдохте да ме обвините.
Разговорът вече наистина ставаше труден. Елен отвърна с овлажнели длани:
— Неофициално съм свързана с британското разузнаване и участвам в разследването на заговора.
— Значи дамата е шпионка — изрече той с отвращение. — Или това е противоречие в терминологията? Шпионирането е само друга разновидност на разврата, разбирам, че шпионките се продават под различни форми.
Тя знаеше, че ще се случи нещо подобно, но все пак я заболя.
— Никога не съм се продавала по никакъв начин, полковник, и не вземам пари за онова, което върша — каза тя остро. — Можеше някой друг да дойде да ви задава въпроси, но дойдох аз.
— Защо? — Той се наведе напред на стола си, а лицето му беше все така враждебно. — Пак ви питам, защо вие?