Льо Серпан каза кратко:
— Барутът прибран ли е в килера?
— Да, пренесох го там на няколко пъти, няма изгледи да го открият случайно. Дори някой да надникне в килера, барутът е в кутии, така че няма да събуди подозрения.
— Много добре. — Маскираният мъж кимна удовлетворен. — Денят е вторник.
— Вдругиден?
Англичанинът се сепна; беше неочаквано и съвсем предстоящо.
— Точно така. Барутът трябва да избухне по възможност около четири часа. Свещта, която ти дадох, трябва да гори осем часа, затова я запали в осем сутринта. Вярвам, че това няма да ти създаде проблеми.
Англичанинът се размисли.
— Може да се окаже трудно. Правех се на почти невидим през последните няколко дни и присъствието ми в посолството може на някого да се стори подозрително, още повече в такъв ранен час.
— Не се интересувам от усложненията, които личният ти живот може да ти причини — каза хладно Льо Серпан. — Плащам ти за резултати. Щом запалиш свещта, можеш да бягаш накъдето ти видят очите, но експлозията трябва да стане във вторник. Това е единственият ден, когато самият крал ще дойде заедно с другите министри в спалнята на Касълрий. Касълрий скоро ще оздравее, може никога повече да не стане така, че всички да се съберат на едно достъпно място.
— Не се тревожете, ще се справя. — Англичанинът беше ужасен от размера на разрушенията, които щеше да предизвика. Да, със сигурност трябваше да хвърли жребия с Льо Серпан. Мащабността на замислите и силната воля на заговорника щяха да го изведат на самия връх по време на хаоса, предизвикан от експлозията, а онези, които му бяха помогнали, щяха да се издигнат с него.
Това беше главозамайваща перспектива. Но му се искаше да поразпита и за нещо друго, не толкова значимо за в бъдеще, но което лично го интересуваше.
— Относно британските шпиони…
Льо Серпан го погледна нетърпеливо иззад бюрото си.
— Справяме се с тях. Не се тревожете.
— Интересувам се от една жена. Графиня Янош.
Маскираният мъж се наведе назад и притисна ребра с пръсти.
— Да не би да я искате за себе си, мой малък англичанино? — каза той развеселен. — Тя е доста хубава женичка, признавам.
— Да, искам я… поне за малко.
— Когато си свършите работата както трябва, ще ви позволя да я вземете като премия. Сега ме оставете, имам много работа.
Англичанинът си тръгна, преливащ от възбуда. Никога не можа да прости на Марго Аштън, че го беше отблъснала с презрение. Сега тя щеше да си плати за това и за всички други унижения, които бе получавал от жени. Ще плати, ще плати, ще плати.
Елен и Рафи се върнаха в дома на Маги и разговорът на тримата трая с часове. След като обсъдиха срещата на французойката с пруския полковник, те се опитаха да решат какво още трябва да се направи. Всички усещаха, че положението е критично и трябва да действат по-бързо, отколкото обикновено правят шпионите.
През това време Маги изпрати бележка до един свой информатор и получи потвърждение, че Русе има прякор Льо Серпан. Тя прехапа устни, когато прочете отговора, защото донякъде се беше надявала Фон Ференбах да е измислил тази история. Ако Робин посещаваше тайно Русе, както изглежда, и двамата мъже бяха заговорници. Генералът беше патриот, може би заблуден, но сътрудничеството на Робин едва ли можеше да бъде наречено с друга дума освен предателство. Чувствата на Маги се бореха с това заключение, но умът й не можеше да отрече трупащите се срещу него доказателства.
Ясно беше, че следващият наложителен ход е конфронтацията с генерал Русе. За целта Рафи изпрати бележка на генерала, позовавайки се на по-раншната си уговорка с него. Русе вежливо отговори, предлагайки среща в единадесет на следващата сутрин.
Когато дойде съобщението от генерала, Елен се приготви да си върви у дома. Рафи веднага се изправи и каза, че ще я придружи, но от израза на лицето му Маги ясно разбра, че не иска да остава сам в нейната изкушаваща го компания.
Тя осъзна с тъга, че колкото и топлота да беше имало помежду им, тя се бе изпарила. Можеше само да се надява, че този заговор ще бъде неутрализиран, колкото може, по-скоро и двамата никога повече няма да се видят.
Маги започна следващия си ден с посещение в британското посолство. Макар че външният повод беше поканата от лейди Касълрий, истинската причина беше намерението й да съобщи за подозренията си относно Оливър Нортууд. Тя изложи съмненията си пред Емили и настоя тази информация да бъде предадена, колкото може, по-скоро на нейния съпруг.
Обезпокоената лейди Касълрий обеща да го направи веднага, после, от своя страна, й съобщи, че в последните два дни Нортууд не се е появявал на работа. Получили бележка, че има хранително отравяне и ще дойде веднага, щом му бъде възможно.