Намръщи се при думите на иконома, че графинята още не се е върнала. Рафи изчака още петнадесет неспокойни минути и пожела да говори със Синтия Нортууд. Макар че Марго му беше казала защо девойката живее при нея, Рафи все пак много се стресна, когато видя раните й.
— Как си, Синтия?
— По-добре, отколкото съм била от дълго време насам, Рафи — каза тя тъжно. — Само ми се щеше да се бях осмелила по-рано да го напусна.
— Сигурно ти е била необходима много смелост, за да си отидеш оттам — каза Рафи, радостен, че поне не е разстроена. Макар тяхната връзка да бе приключила преди години, той все още изпитваше нежни чувства към нея и към безразсъдния й понякога дух. За надвисналия над главата й скандал й е била необходима сигурно цялата смелост на света; надяваше се и майор Бруър да се покаже също толкова силен. Той продължи: — Съжалявам, че те обезпокоих, но се чудя дали графинята е казала дали ще ходи някъде другаде освен в посолството. Имаме неотложна среща и се учудвам, че я няма тук.
— Маги се върна от посолството преди около половин час, но пак тръгна, без да влезе в къщата — отговори Синтия. — Аз тъкмо гледах от прозореца и видях как един мъж спря с екипажа си. Поговориха малко, после потеглиха заедно.
Рафи почувства как стомахът му се свива.
— Познаваш Робърт Андерсън от делегацията. Той ли беше?
— Не, беше мургав мъж, не много по-висок от Маги — каза тя без колебание. — Струва ми се, французин.
Рафи се насили да потисне нарастващата си ревност и да мисли ясно. Разбираемо беше, ако Марго бе тръгнала така внезапно с Андерсън, но не беше много вероятно някой друг да успее да я убеди да отмени ангажимента си за срещата с Русе. Значи по всяка вероятност не е тръгнала доброволно.
— Кажи ми точно какво видя, Синтия, всяка подробност, която можеш да си припомниш.
Тя не можа да каже много за цвета на каретата, защото завесите на прозореца бяха скрили подробностите. Описанието на мъжа можеше да пасне на половината мъже във Франция.
Първо изчезна Андерсън, сега и Марго. Рафи усети как започва да чувства страх, а най-добрата противоотрова беше действието. Разговорът с генерал Русе ставаше много наложителен. Ако случайно генералът е наредил да отвлекат Марго…
Той стана и каза решително:
— Трябва сам да отида на срещата. Изпрати бележка до госпожа Сорел и я помоли да дойде тук от мое име. Трябва да се върна след около час и е много важно да поговоря с нея.
После тръгна, оставяйки обезпокоената Синтия Нортууд.
По пътя към дома на Русе Рафи реши, че най-добрата стратегия е да стресне генерала с обвинения и да се надява, че той ще се издаде, ако е виновен. Каквото беше настроението му в момента, никак нямаше да му бъде трудно да обвинява.
Русе го посрещна приветливо, стана от бюрото в кабинета си и му подаде ръка.
— Добър ден, ваша светлост. Много мило, че дойдохте, макар да съжалявам, че графиня Янош не е с вас. Съпругата ми се надяваше да си поговори с нея.
— Това не е светско посещение, Русе — каза сурово Рафи. — Аз водя тайно разследване за британското правителство и съм дошъл да ви кажа, че играта свърши. Дори Льо Серпан този път не може да избяга.
Лицето на генерала побледня и той се отпусна на стола си. След миг на смаяно изчакване посегна към чекмеджето.
Рафи го изпревари и извади зареден пистолет изпод палтото си. Насочи го с нетрепваща ръка и изсъска:
— Не правете това, Русе. Вие сте арестуван. Отвън чакат британски войници. И да ме застреляте, няма да се измъкнете.
— Каква ярост — каза генералът с отсянка на горчива веселост. — Исках да взема една пура. Ако съм арестуван, това може да е последната ми възможност да се възползвам от удоволствията на цивилизацията. Ще се присъедините ли към мене?
С предпазливо движение той извади една инкрустирана орехова кутия, сложи я на бюрото и извади оттам една пура. Отряза края й и я запали с небрежна елегантност, сякаш разполагаше с цялото време на света. Беше забележителна демонстрация на добри маниери от страна на човек, изправен пред провала на всичките си планове и пред възможната загуба на собствения си живот.
Отказвайки предложената пура, Рафи седна пред бюрото, а пистолетът му все още сочеше към Русе. Щеше да има достатъчно време да повика войниците. Преди това обаче генералът трябваше да отговори на някои въпроси.
Русе дръпна от пурата и изпусна дима с удоволствие.