Рафи запита:
— Анри Льомерсие също ли работеше заедно с вас?
Генералът сбръчка нос, сякаш някаква неприятна миризма си бе пробила път през аромата на пурата.
— Обиждате ме. Льомерсие е чакал, най-лошият тип офицер. Никога няма да си повдигне и пръста, за да помогне на някого, освен ако не му се заплати добре. Ако получи добра цена, би удушил собствената си баба, за да я сготви на фрикасе.
Рафи гузно свали ударника на пистолета и го пъхна под палтото си. Може би Русе беше просто брилянтен лъжец, но Марго никога не бе вярвала, че той е роден убиец, дори когато го подозираше, че е замесен в нещо тайно. Инстинктът й показваше забележително здравомислие.
Рафи каза вдървено:
— Дължа ви извинение. Надявам се, че ще ми простите обвиненията.
— Почакайте — вдигна ръка генералът. — Защо мислите, че съм искал да убия Касълрий или Уелингтън? Без тях Франция би била принудена да приеме много по-унизителен мир.
— Точно затова. Изглеждаше напълно възможно някой истински революционер да иска да види Франция унизена до такава степен, че да е склонна отново да грабне оръжието. Сега, ако ме извините, трябва да тръгвам и да потърся Марго.
Русе поклати глава.
— Блестящо хрумване, но, уверявам ви, не бих направил нищо, за да удължа агонията на родината си: Франция не може да си позволи второ Ватерло. Ако има заговор, заплашващ мира, аз съм също толкова заинтересован да го разкрия, колкото и вие. Ако ми кажете какво знаете, може би ще ви бъда полезен.
Рафи се поколеба, после седна, проклинайки се, задето е така омагьосан от Марго, че не е задавал повече въпроси, когато имаше възможност. Сега беше прекалено късно; когато и Марго, и Андерсън бяха изчезнали от пейзажа, той беше безсилен поради незнанието си. Без достъпа до информацията, с която разполагаха те, нямаше представа към кого да се обърне, затова всяка помощ беше добре дошла. Той изложи накратко какво знаеха и предполагаха, после изброи всички главни и второстепенни заподозрени, които бяха разследвали.
Генералът слушаше внимателно и лицето му потъмня при вестта, че Робърт Андерсън е изчезнал. Прекъсна го едва когато Рафи спомена, че граф Дьо Варен е сред заподозрените.
— Защо Варен? Ултрароялистите имат най-голяма изгода от статуквото.
Рафи помисли малко и отговори:
— В началото имаше подозрение, че ултрароялистите може да искат да убият краля, за да го замести граф Д’Артоа. Но когато стана ясно, че атаката е насочена срещу британските водачи, елиминирахме Варен от нашия списък.
Русе кимна.
— Не съм се виждал с него преди срещата ни в Лувъра, така че направих някои разследвания. Варен е бил сериозно замесен в роялисткото разузнаване, когато е бил в изгнание, но сега дейността му е в рамките на закона. Моля, продължете.
Когато Рафи свърши, генералът се замисли, а въздухът около него стана синкаво-сив от дима на пурата. Накрая той каза:
— Познавам повечето от тези хора, а от всички тях Льомерсие беше най-вероятният участник в подобен заговор. Но не беше достатъчно интелигентен или амбициозен, за да застане начело на подобно начинание. Трябва да узнаем за кого е работил.
След като помисли още малко, той добави:
— Може би ще успея да го разбера. Ако знаем кой е работодателят на Льомерсие, може да намерите вашия Льо Серпан. Ще започна разследването още днес следобед и ще ви уведомя, ако науча нещо важно. Какво ще правите, ще помолите ли Уелингтън да ви даде хора, за да търсите графинята?
— Не, щом не знам къде да я търся, можем да пратим всички съюзнически войски да претърсват Франция, и пак да не я открием. Но вие ми давате идея. Ако Варен е бил замесен в роялисткото разузнаване, той може още да има известни познанства. Може би ще успея да го убедя да ми помогне, заради графинята. Той явно я обожава.
— Кой ли мъж не би я обожавал! — усмихна се Русе за пръв път, откакто дукът му бе отправил обвиненията си. После лицето му отново стана сериозно и пръстите му се свиха около мундщука на пурата. — Ще кажете ли на роялисткото правителство за интереса ми към освобождаването на затворниците?
— Няма да предам човек заради това, че е лоялен към приятелите си — каза Рафи и се изправи. — Но внимавайте, генерале, съпругата ви също заслужава вашата лоялност.
— Знам. — Русе замълча за един дълъг миг. — Когато ми казахте, че ме арестувате, видях съпругата си вдовица и нероденото си дете сираче. Няма да ги изложа на такова нещо. Освен това — прибави той, надсмивайки се над себе си — ще излъжа, ако кажа, че животът не ми е приятен, още повече сега.