Рафи му подаде ръка.
— Няма нищо нередно в това, човек да се радва на живота. Господ знае колко много нещастие има по света.
След като се ръкуваха, той си тръгна, питайки се какво, за Бога, трябва да направи сега.
19.
Съзнанието бавно се връщаше у Маги, придружено с отвратителното чувство за гадене, което, както се досещаше тя, беше предизвикано от упойката, с която я бяха зашеметили. Тя лежеше на някакво легло, но погледът й бе така замъглен, а светлината толкова оскъдна, че когато отвори очи, различи само някакви неясни очертания. По тишината отгатна, че е сама, затова повдигна с огромни усилия дясната си ръка и заопипва наоколо си.
Напипа с ръба на ръката си някакво обло, пухкаво нещо и пристъп на луда паника я разтърси. Тя подскочи, макар че умът й подсказваше, че формата и текстурата не са като на човешка глава.
Обърна се надясно, от което световъртежът се усили още повече и замига, за да проясни погледа си. После отново замижа, когато от тъмнината се материализираха два ослепителни златни кръга. И докато се люлееше на ръба на истерията, към златистите кръгове се присъедини една прозяваща се розова уста с малки, блестящи зъби.
Облекчението й беше толкова голямо, че Маги едва не се разсмя. В леглото й имаше не изнасилвач, а котка. Свита на топка върху възглавницата й, тя беше доста голяма, доста рошава и доста черна, със сплесканата физиономия на истинска персийка. Глупавото създание явно се беше вмъкнало, когато са внесли Маги тук.
Тя се надигна внимателно и изрече с дрезгав глас:
— Ако ти си котаракът на Варен, събрал си се с неподходяща компания, Рекс. Или и тебе са те затворили за шпионство, а?
Тя почеса копринената черна глава и бе възнаградена с едно мъркане, толкова силно, че почувства вибрациите му по дюшека.
— Впрочем ти наистина се казваш Рекс, нали?
Понеже котката не я опроверга, тя сметна въпроса за приключен. Спусна крака от леглото, изправи се полека и се заоглежда. Освен тъмнината в стаята и сухотата в устата си се чувстваше доста добре. Макар че зелената й муселинена рокля беше скъсана, не я бяха изнасилили, докато е била в безсъзнание, а от това именно се притесняваше най-много.
Хвана се за таблата на леглото и заразглежда оскъдно мебелираната стая. Някога, много отдавна, тя сигурно е изглеждала привлекателно, но сега тапетите бяха зацапани, а златистите завеси около леглото разнищени.
Тъмнината се дължеше на също такива парцаливи пердета, които закриваха прозореца, затова тя отиде и ги дръпна. Благословената слънчева светлина нахлу в стаята и й помогна окончателно да прочисти мисълта си. От положението на слънцето тя заключи, че е ранен следобед, така че е била в безсъзнание два-три часа.
Прозорецът гледаше към висок стръмен бряг, водещ към някаква река, и когато погледна надолу, й се зави свят. Оттук нямаше как да избяга. Явно Варен я беше довел в Шантьой, имението му на Сена.
Известно време Маги оглеждаше обстановката наоколо си. Както се и очакваше, тежката врата беше заключена, а в стаята нямаше нищо, което да използва като оръжие. Тя въздъхна, и отново седна на леглото.
Рекс веднага скочи в скута й, а мощното му мъркане заплашваше да наруши кръвообращението й. Тя го почеса по главата, мислейки си, че е глупаво да търси утеха в присъствието на котката. Но въпреки това я получи. Винаги бе харесвала котките, а Рекс беше великолепен представител на котешкия род.
Тя се облегна назад на таблата и се замисли върху ситуацията. Макар че мотивите му не й бяха ясни, очевидно Варен беше Льо Серпан. Изруга се, задето остави логиката да надделее над инстинкта. Липсата на явни мотиви у Варен беше по-маловажна от недоверието й към този човек и тя трябваше да бъде по-подозрителна спрямо него.
Все пак имаше една ръководна нишка; щом Варен я беше отвлякъл, той можеше да е направил същото и с Робин. Фактически Робин можеше да се намира под същия този покрив, да е жив и да не е предател. Тази възможност я накара да се почувства по-добре.
Тъй като тя и Рафи трябваше да посетят Русе, отсъствието й вече навярно е събудило подозрения. Както и да е, от това нямаше да има особена полза, тъй като нямаше вероятност да заподозрат Варен, че я е отвлякъл. По-добре беше да се приготви за продължителен престой тук.
Единственото вълнение, което изпита в следващия един час, беше когато Рекс отметна назад глава и се хвърли към другия край на стаята с бързина, доста изненадваща за подобно сънливо създание. Рязкото драсване с нокти й подсказа, че е уловил някаква плячка. Маги потрепера, когато той седна край малкото отпуснато тяло и започна да го ръфа. Тъй като не можеше да обвини котката за това, че е хищник, тя се идентифицира по-скоро с мишката.