Обърна гръб на прозореца, върна се при подноса и намери там чиния с вкусно задушено, малка бутилка вино, половин хляб и няколко плода. Тя решително седна и започна да яде, защото щеше да се нуждае от цялата си сила.
Едно тихо „мррр“ край стола й подсказа, че Рекс е дошъл при нея, явно желаейки да сподели храната й. Тя се поусмихна, наблюдавайки как огромната му пухкава опашка се размахва с надежда напред-назад. После пусна няколко парченца месо на пода. Той беше единственият съюзник, когото би могла да намери тук.
Елен Сорел чакаше Рафи да се върне от срещата с Русе. Както се бе опасявал, все още нямаше никаква вест от Маги. Елен бе разпитала подробно Синтия какво точно е видяла, но не бе успяла да научи нещо повече за похитителя на Маги. С изопнато от тревога лице, Елен запита:
— Русе ли е нашият човек?
Неспособен да седи на едно място, Рафи обикаляше из стаята.
— Не, той ме убеди, че желанието му да се постигне мир е също толкова голямо, колкото и нашето. Ще се опита да открие за кого е работил Льомерсие.
— Моля се да успее — каза мрачно Елен. — Нямаме други ключове, нали?
Овладян от болезнено любопитство, да научи по какъв начин Маги си е вършела работата, Рафи на свой ред запита:
— Не и ако успеете да използвате източниците, които е ползвала Маги. Това възможно ли е?
— Не съвсем. Тя познава стотици жени в града: перачки, камериерки, улични търговки. На практика познава такива жени из цяла Европа. Аз бях само една от тях, с изключение на това, че се сприятелихме. Всяка от нас има нужда от приятелка.
Рафи застана на едно място и я загледа учуден.
— Тя е получавала цялата си информация от жени?
Елен цъкна с език възмутена.
— И вие не сте по-добър от полковник Фон Ференбах. Защо мъжете винаги смятат, че шпионките работят само в легнало положение? Помислете малко, ваша светлост. Жените са навсякъде, но често пъти към тях се отнасят така, сякаш са невидими. Мъжете говорят за тайни планове пред камериерките, хвърлят много важни документи в боклука, хвалят се с постиженията си пред проститутките. Геният на Маги се състои в това, че събира много такива сведения и намира връзката между тях.
Тя прехапа устни за миг, преди да продължи:
— Предполагам, че някъде трябва да има списък с информаторките на Маги, но може да е много добре укрит и най-вероятно закодиран. Дори да успеем да намерим и дешифрираме подобен списък, повечето от нейните жени няма да искат да говорят с непознати. Ние сме лоялни към делото на Маги и към нея лично. Парите са на второ място.
Рафи започна да барабани по полицата над камината, мислейки върху разкритията на Елен. В ревността си той бе допускал, че Марго е продавала тялото си, за да се сдобие с информация, ползвайки се от циничното съучастническо одобрение на Андерсън. По дяволите, бил ли е изобщо прав за каквото и да било?
Прекъсвайки мислите му, Елен запита:
— Какво ще правите сега, при Уелингтън ли ще идете?
— Не, както казах на Русе, Уелингтън може само да ми отпусне войски, а като не знаем къде да я търсим, от това няма да има особена полза. Пуснах спешно съобщение до човека в Лондон, който ме изпрати тук. Сигурен съм, че той ще предложи нещо разумно, но ще минат няколко дни, преди да получа известие от него.
— А междувременно?
Рафи направи гримаса.
— Ако Русе успее да открие за кого е работил Льомерсие, може и да попаднем право в гнездото на заговора. А какво друго ще правим, проклет да съм, ако знам. Ще се върна в хотел „Мир“ и ще си поразмърдам мозъка. Напишете ми адреса си и ще ви съобщя, ако открия нещо.
Елен отиде до бюрото, за да потърси писалка, хартия и мастило. След като написа адреса си, тя каза:
— И аз ще видя дали ще успея да измисля нещо друго. Трябва да има някой, който може да ни помогне, само трябва да се сетя кой точно.
Двамата размениха унили погледи и Рафи си тръгна. Докато каретата го отнасяше към дома му, той реши, че си струва да поговори с граф Дьо Варен. Ако, както бе казал Русе, графът е бил активен роялистки шпионин по време на своето изгнание, може би все още има полезни източници на информация.
Рафи спря в хотела си само за да се преоблече в дрехи за езда и да запита портиера как да стигне до Шантьой. После яхна червеникавокафявия кон, който беше купил още първата седмица от престоя си в Париж. Ездата щеше да бъде не само по-бърза от придвижването с карета, но той отчаяно се нуждаеше от физическо разтоварване, каквото само тя можеше да му даде.
Пътят го водеше на запад покрай императорския дворец Малмезон, който Жозефин Бонапарт бе купила за свое тихо селско убежище. Жозефин се бе оттеглила тук и тук бе умряла, след като императорът се бе развел с нея поради неспособността й да му осигури наследник. Казваха, че именно в Малмезон Бонапарт е прекарал последните си свободни часове на френска земя, защото е искал да бъде близо до душата на жената, която никога не е престанал да обича.