Това беше романтична история и докато Рафи минаваше покрай имението, почувства някаква симпатия към корсиканския палач, който бе продължил да обича дори когато това не бе нито мъдро, нито полезно. Може би това беше общото между тях двамата.
След по-малко от час Рафи стигна до Шантьой. Желязната порта беше ръждясала, но все още достатъчно здрава, както и сивата каменна стена, която пазеше имението. Един престарял портиер разгледа Рафи с дълбоко подозрение, след което го пусна да влезе.
Когато се озова вътре, Рафи видя, че замъкът бе толкова вълнуващ, колкото го бе описвал Варен. Оригиналната крепост бе построена на един скалист хълм, който доминираше над околността. Тъй като бе разположена в една извивка на Сена, от три страни я обкръжаваше юда. С годините под кулата се бяха разпрострели нови постройки и обширни градини, но общият й вид бе все още застрашително средновековен.
Докато препускаше по дългата, посипана с чакъл алея, в ума на Рафи се мярна мисълта, че Шантьой изглежда като декор за някоя от сълзливите мелодрами на госпожа Радклиф. Имението показваше признаци на дългогодишно запустение. Градините приличаха на джунгли от неподдържана растителност, а повечето от пристройките бяха порутени и жалки състояние. Макар да си личеше, че са правени опити да се върне предишното великолепие на Шантьой, на Варен щяха да му трябват няколко години и доста голямо богатство, за да довърши задачата.
Когато Рафи спря и слезе от коня, пред главния вход излезе един прислужник и пое юздите. Понеже нямаше търпение, усещайки как губи безценно време, Рафи затича нагоре, прескачайки стъпалата, и удари силно с масивния чук по вратата, молейки се посещението му да донесе някаква полза.
След като го подложи на внимателен оглед, възрастният иконом, който му отвори, се съгласи да отнесе картичката му на господаря си. Поне, слава на Бога, Варен си беше у дома. Време беше нещата да потръгнат.
Граф Дьо Варен работеше в библиотеката си сред прашния мирис на стари книги, когато му донесоха визитната картичка. Като я видя, той се усмихна с дълбоко задоволство. Боговете явно бяха на негова страна. Кой можеше да си представи, че следващата муха ще влети право в паяжината и ще прати визитна картичка на паяка? А тази муха беше от чисто злато. Той запита иконома:
— Дукът сам ли е?
— Да, господарю.
Варен погледна съсухрения чиновник, който работеше заедно с него в библиотеката.
— Гримо, иди в оръжейната в западната кула и донеси още една пушка и амуниции.
И като се обърна отново към иконома, каза:
— Доведи Лавис, почакайте десет минути и повикайте Кандовър.
В широката зала, където чакаше Рафи, беше студено и се чувстваше течение дори в тези последни летни дни. Докато гледаше как мъхът е избил по неравните камъни, той се питаше какво ли е тук през зимата със студения вятър и влагата от реката. Предположенията му не бяха никак ободряващи. Варен трябваше здравата да се потруди, докато направи обитаема тази мрачна крепост.
Най-накрая старият иконом се върна, подсмърчайки, и покани с жест посетителя да го последва. След дълго бавно пътуване из криволичещи каменни коридори и по тесни стълби икономът отвори една врата и покани Рафи да влезе.
— Библиотеката, милорд — изскимтя той.
Когато Рафи влезе в стаята, почувства как в ребрата му се опират остри метални предмети.
— Горе ръцете, Кандовър — каза един любезен глас. — Това са ловни пушки. С изстрел от упор сачмите ще ви разкъсат на парчета.
Рафи видя двама мъже, които стояха до вратата с пушки в ръце. Знаейки, че ако посегне за пистолета си, това ще му струва живота, той бавно вдигна ръце. Какъв глупак излезе, по дяволите, какъв ужасен, проклет глупак!
Той стоеше мирно, докато прислужникът го претърсваше и му вземаше пистолета. Когато това приключи, Рафи каза сухо:
— Предполагам, в известен смисъл би могло да се каже, че съм намерил графиня Янош.
— Прав сте — отговори Варен — и ви уверявам, че тя се чувства доста добре, фактически се приспособява към пленничеството си със забележителна бързина.
Графът покани с жест Рафи да седне на един от столовете пред бюрото. Пазачите останаха пред вратата с пушки, насочени към дука.
Варен продължи:
— Вашата апетитна графиня се справя много добре. Знаехте ли, че тя е англичанка като вас и няма нито една благородническа костица във възхитителното си тяло?