Приемайки каменното лице на Рафи за израз на смайване, графът хитро се изсмя.
— Не бъдете прекалено строг към себе си, Кандовър, и аз не го знаех. Но толкова за тази малка уличница, повече ме интересувате вие. Някой знае ли, че сте тук?
Рафи помисли да излъже и да каже „да“, но колебанието му трая доста дълго. Варен се възползва от паузата и я разбра правилно.
— Добре, не сте казали на никого, че идвате тук. Тъй като решителният час наближи, не ми се иска да прахосвам времето на хората си, за да търсят тези, на които сте го казали.
Значи наближаваше кулминацията на заговора, а Рафи и Марго не можеха да направят абсолютно нищо.
— Задоволете любопитството ми, Варен. Какво готвите? Щом трябва да умра, поне да знам за какво.
Графът си придаде смаяно изражение.
— Да умирате ли? Какво ви кара да мислите, че без нужда ще елиминирам човек, богат като вас? Това ще бъде безразсъдно, а аз не съм стигнал дотук, пропилявайки благоприятните възможности. Това ме навежда на друг въпрос. Говори се, че доходите ви са около осемдесет хиляди лири годишно. Така ли е?
Рафи вдигна рамене.
— Почти. Променят се в зависимост от доходността на различните предприятия.
— Великолепно! — Графът засия, тъмните му очи заблестяха като ахати. — Тъй като имам няколко свободни минути, ще задоволя любопитството ви, или поне част от него. Ще пийнете ли с мене чаша бургундско? Това е много добра реколта.
Рафи се почувства така, сякаш е влязъл в лудница, но кимна в знак на съгласие; едно питие щеше да му дойде доста добре. Изминаха няколко минути, в които чашите бяха донесени и виното беше налято. Рафи отпи една глътка и се съгласи, че реколтата е превъзходна.
След като отпи от собствената си чаша, графът каза замислено:
— Питате се какво ще правя. Много просто: Франция се нуждае от силен водач, а няма да го получи от пропадащите остатъци на Бурбонския дом. След като планът ми се осъществи, ще настане хаос, а аз съм подготвен да изляза и да го овладея. Във вените ми тече кралска кръв, дори част от нея е напълно законна. Роялистите ще ме приветстват с отворени обятия. В края на краищата служил съм им, докато бях в изгнание, аз съм един от тях.
— Като се имат предвид качествата на Бурбоните, сигурно ще е възможно да убедите роялистите — съгласи се Рафи с колебание, макар че това го заинтересува, — но какво ще правите с бонапартистите? Те никога няма да приемат човек от стария режим, който иска да върне часовника назад.
— Но аз не искам да връщам часовника назад, ваша светлост, и това ме прави неповторим — каза снизходително Варен. — Аз съм гъвкав човек, мога да се позовавам на правата на човека, на „свободата, равенството и братството“ точно толкова добре, колкото и всеки революционер. Вече има бонапартисти, които работят за мене. Спомнете си, Наполеон говореше за свобода и създаде най-голямата тирания, която Европа някога е виждала. Ако някой повтаря убедено една голяма лъжа, може да направи почти всичко, каквото поиска.
— Това е много умно, графе — Рафи вдигна бутилката с вино и наля догоре в двете чаши. Не знаеше дали Варен е луд или е гений, или изобщо има ли някаква разлика между двете неща. — Но ми се струва, че ще е трудно да накарате различните фракции да постигнат единодушие по каквото и да било.
Графът поклати глава.
— При Наполеон Франция стана най-голямата сила след Рим. Не, истинският французин няма да се откаже от това, включително и роялистите.
— Така че вие още веднъж ще обедините нацията „в името на славата“ — каза Рафи. — Но има прослойка, която сте забравили. Какво ще правите с онези хора, които са уморени от войната, които искат да живеят в мир?
— Вълкът винаги изяжда агнето, Кандовър.
Без съмнение Варен вярваше на собствените си думи. Но когато Рафи си спомни за Марго и нейната армия от жени, за Елен Сорел, за здравия прагматизъм на Мишел Русе, на когото войната бе дошла до гуша, не беше сигурен, че е съгласен с него. Едно достатъчно голямо стадо можеше да победи дори най-кръвожадния от вълците.
Както и да е, сега не беше време за философски дискусии. Той запита:
— Щом няма да ме убивате, какво възнамерявате да правите?
— Вие сте застраховка, Кандовър. Макар че планът ми е превъзходен, възможно е и да не успея. Хаосът винаги трудно се поддава на контрол, дори когато човек го е очаквал. Ако някой друг се изкачи на върха, ще ми трябват много пари.
— Нима вече не сте богат?
— Опитвам се да създавам такова впечатление. Както и да е, виждате в какво състояние се намира имението ми, а заговорите струват скъпо. В момента съм почти без пари. Ако превратът ми успее, ще имам богатството, което ми е необходимо, и ще ви върна в Англия невредим. Но ако се проваля — той сви рамене, — предполагам, че вие ще се съгласите да платите значителна сума, за да откупите живота и свободата си.