— Защо? Нали обичаш всякакви опасности? Данло поглади синкавия белег над окото си и се усмихна.
— Мисля, че Бардо опитва нещо ново. Наистина. Да се опитваш да си спомниш древните еди — това е благородно, нали? Орденът би трябвало пръв да се стреми да възвърне и опише това познание. И паметистите. Вместо това се говори за налагане на забрана за посещаване на веселбите на Бардо.
— Да не би да очакваш Орденът да насърчава появата на нов култ?
— Култ ли? — попита Данло и отметна косата от челото си. — Но Бардо отрича да има каквито и да било религиозни убеждения.
— И колкото по-шумно го отрича — отвърна Хануман, — толкова по-сигурно се обрича.
— Понякога ми се струва, че цивилизованите хора… имат нужда от нова религия. Толкова са нещастни. Толкова мъртви вътрешно, толкова загубени.
— Никога няма да разбера страстта ти към религиите.
— Защото единственият ти религиозен опит е с едеизма.
— И това ми е достатъчно.
— А я ме виж мен — каза Данло и тихо се засмя. — Аз съм и тайхист, и холист, и архитект, и суфи, и дзенбудист, и поклонник на фравашите, и навярно дори… неуспял алалойски шаман. Понякога сигурно те ядосвам.
— Ядосваш ме — отвърна Хануман. — И тъкмо затова си ми приятел.
— Ако Бардо наистина е открил начин да си спомни древните еди — рече Данло, — това не е религия.
— Няма съмнение, че Бардо и неговият кръг са си спомнили нещо. Но древните еди? Наистина ли вярваш, че извънземна раса — или богове — е кодирала тайните си в човешките хромозоми?
— Защо не? — усмихна се Данло.
— Мислех си, че не вярваш в нищо. Твоите фраваши не учат ли, че „вярванията са клепачите на ума“? Че човек трябва да се откаже от всички вярвания?
— Да — все още усмихнат потвърди Данло, — включително от вярването, че човек трябва да се откаже от всички вярвания.
— Ти ме удивляваш. — Хануман се закашля и поклати глава. — Удивляваш ме. Мога ли да заключа, че следователно ще приемеш това преживяване на пръстенността, което Бардо твърди, че предлага на всекиго?
Сега Данло открито се смееше и постави ръка на рамото на приятеля си. Черната му кожена ръкавица потъна в оранжевата кожа на Ханумановата стола.
— Да, ще го приема. Но само за известно време. Навярно само за тази вечер.
Хануман се усмихна за миг, но после лицето му се напрегна и стана потайно.
— Страхувам се, че Бардо ще иска да те използва — каза той.
— О, Бардо използва всички. Иначе нямаше да е Бардо.
— Но ти си синът на Малъри Рингес. Самото ти присъствие утвърждава веселбите му, трябва да ти е ясно.
— Вярно е — съгласи се Данло. — И аз го приемам. Но можеш ли да приемеш, че Бардо… може да използва теб?
— Като сетик ли? Защото съм станал сетик?
— Да.
— Ами — отвърна Хануман, — ние сетиците си имаме нашите умения и не сме толкова податливи на поквара, колкото може би си мислиш. Навярно малко сетическа неврологика може да попречи на Бардо да мами последователите си. Може да запази разума им.
— Не мога да забравя… че Бардо изобщо не искаше да ставаш сетик.
Хануман рязко се закашля и се озърна дали някой не ги чува.
— Вярно е, не искаше, но няма нужда да го разгласяващ на целия свят.
— Извинявай — каза Данло.
— Трябва да го изправя пред сериозна дилема — рече Хануман. — Той си умира да ме използва и в същото време се страхува. Като с бирата, Данло. За него аз трябва да съм толкова опасен, колкото ужасната му бира.
— Но той със сигурност познава и друки сетици.
— Трябва да знаеш — сниши глас Хануман, — че господарят Пал издаде забрана, но само за сетиците. Ние нямаме право да посещаваме веселбите на Бардо.
— Значи ти нарушаваш заповедите на господаря си, така ли?
— Да и не — каза Хануман. Погледът му помрачня като старо, тъмно стъкло и Данло си спомни, че винаги беше мразил дяволските очи на приятеля си. — Господарят Пал трябва да е образец за нашата етика — продължи Хануман, — и затова очевидно е трябвало да ни забрани да контактуваме със сектата на Бардо. Но тайно — и не трябва да казваш на никого за това — тайно иска информация какво прави Бардо.
— Защо? Да не е станал търсач на древните еди? Господарят Пал?
— Господарят Пал — отвърна Хануман — е сложен човек.
— Говори се, че иска да разпусне Тетрадата. Че иска да стане господар на Ордена.
— Навярно.
— Значи си шпионин?
— Данло!
— Извинявай. Дано езикът ми замръзне между зъбите — не исках да те обидя.
— Простено ти е — каза Хануман.
— Мисля — каза Данло, — че самият ти си търсач… на древните еди. Така ли е?