— Ако нашето Дружество наистина искаше да влияе на Ордена — каза Тамара и се усмихна на Хануман, — щяхме да обучаваме мъже, които да доставят наслада на вашите жени. Почти половината от специалистите ви са жени.
— Вярно е — призна Хануман. — Но седем от всеки десет господари са мъже.
Данло отметна косата от очите си и погледна Тамара. Почти трябваше да вика, за да го чуят от музиката и многото кънтящи гласове.
— Наистина ли можете да направите това — да обучавате мъже, които да доставят наслада на жени?
В отговор Тамара тихо се засмя и кимна.
— Струва ми се, че в това се крие тайната на тяхното изкуство — каза Хануман. — Какъв по-добър начин да омагьосаш мъжа от това да възбудиш суетата му?
— Страхувам се, че не те разбирам — отвърна Тамара. Известно време Хануман и Тамара се закачаха като двама послушници, които си подават шайбата. Хануман я гледаше неспокойно, очите му бяха потайни и все пак напрегнати. Той се преструваше на млад калфа, който не би могъл да си позволи изкуствата на куртизанка: изглеждаше изпълнен с благоговение, яд, чувство на вина и зле прикрито желание. Но отчасти си играеше с тези емоции, както често правят сетиците. Най-вероятно се опитваше фино да манипулира Тамара, навярно за да пропука смайващия й повърхностен чар и да покаже на заслепения от любов Данло онова нейно лице, което той иначе не би могъл да види.
Но Тамара беше невъзмутима като диамант и въпреки манипулациите на Хануман продължаваше да се усмихва и блести.
— Сигурна съм, че когато станеш истински сетик — каза му тя, — ще откриеш куртизанка, която ще те научи на най-голямото от всички удоволствия.
— Бих ли могъл да попитам кое е то?
— Струва ми се, че вече знаеш — отвърна Тамара. Хануман кухо се засмя и каза:
— Да, аз съм сетик и се предполага, че трябва да разбирам такива неща.
Последва продължително мълчание, което Данло наруши като попита:
— И кое е най-голямото от всички удоволствия?
— Даряването на удоволствие, разбира се — отвърна Тамара и го погледна, после погледна Хануман. — Макар че някои мъже винаги са откривали най-голямото си удоволствие в причиняването на болка.
Тези думи очевидно свариха Хануман неподготвен. Лицето му стана за миг тъмночервено.
— Трябва да знаеш, Данло, че куртизанките имат много умели езици. Имат на какво да те научат — даже сетикът може да се поучи от тях.
— Много си любезен — каза Тамара. — Благодаря ти.
— Но имат и много да се учат, а нощите им са заети — прибави Хануман, поклони се на Тамара и на лицето му се изписа ледената му сетическа усмивка. — Тази вечер двамата с Данло сме дошли да се научим на възспоменуване. Моля те, извини ни, трябва да изразим почитанията си към Бардо.
Той отново дълбоко се поклони, малко прекалено дълбоко за такъв случай. После се обърна към Данло и каза:
— Как мислиш, дали през последните пет години е станал още по-дебел.
Данло знаеше, че трябва да се сбогува и да потърси Бардо, но нещо в тъмните бляскави очи на Тамара вцепени мускулите му и го накара да остане на място.
— Данло?
Мекият, прекалено сдържан глас на Хануман се изгуби сред стотиците други гласове в стаята и Данло почти не го ЧУ.
— Идваш ли?
— Не още — най-после отвърна Данло. — Защо не кажеш на Бардо, че с нетърпение очаквам да го поздравя? Ще дойда… след малко.
Погледът му все още бе впит в очите на Тамара, затова не видя яростта, която се изписа на лицето на Хануман. Изобщо не му дойде наум, че приятелят, му също като него може мигновено да се е влюбил в куртизанката. Всъщност той изобщо не подозираше, че Хануман е способен на такова чисто самоунищожително чувство.
Хануман нацупено си тръгна, а Данло поклати глава и призна на Тамара:
— Понякога обича да наранява хората, наистина. Но не разбирам защо иска да нарани теб.
— Понякога си мисля, че куртизанките и сетиците много си приличат — каза тя. — Отлично разбираме силата на думите.
Данло пристъпи толкова близо до нея, че можеше да усети влагата на дъха й. Можеше да говори, без да повишава глас.
— Чувал съм, че куртизанките са съвършени в изкуството на разговора.