— Толкова си красив — каза тя. — Никога не съм сключвала договор с мъж само заради красотата му.
Той се засмя, свободно и весело, преизпълнен с чиста наслада. Загубил се сред стая, в която десетки хора пушеха психеделични семена от трия и също се смееха, смехът му можеше да остане незабелязан, но Тамара също се засмя и очевидната им взаимна страст привлече много погледи. В този момент обаче Данло не се интересуваше от никой друг освен от нея. Те впиха очи един в друг и сякаш бяха единствените живи хора в стаята, навярно дори във вселената. Внезапно осъзнаха ума и сърцето на другия: и двамата смятаха за невероятно странно, че могат открито да стоят пред погледите на другите, да докосват ръцете си и да се обичат. Това разбиране беше извънредно реално, по-реално дори от мускусния аромат на Тамариния парфюм или от мириса на собствената му пот. То привлече Данло в блестящо и диво бъдеще, което виждаше да се оформя, докато се вглеждаше в прекрасните й очи.
— Трябва да останем сами — каза той.
— Да, така ще е най-добре — отвърна Тамара, погали дланите му и стисна пръстите му. — Наемам къща близо до Северния бряг — можем да идем там.
— Прекалено е далеч. Ще ни отнеме много време, докато стигнем. Тамара се засмя и каза:
— Но къде другаде можем да идем?
— Чувал съм, че в тази къща има трийсет спални. — Той разпери ръце и се усмихна. — По това време не е възможно всички да са заети.
— Предлагаш да започнем договора си тук? Сега?
— Да, защо не?
— Това ще е безразсъдно — възрази тя. — Няма как да се подготвя.
Последната дума накара Данло вътрешно да потръпне. Много пъти след постъпването си в „Боря“ бе прелъстявал млади жени от Ордена, много пъти го бяха прелъстявали по-дръзките акашички, холистки, провидки или дори пилотки. И всеки път преди да започнат любовната си игра тези прелестни жени усърдно се бяха подготвяли. Всяка от тях носеше диафрагма, изкуствена тъкан, която покриваше вагината отвътре и ги предпазваше от бременност или болест. Как само мразеше ледения, чужд допир на тези тъкани! Но цивилизованите жени се страхуваха от зарази почти като от смърт и затова правеха всичко възможно, за Да изолират телата си и да се предпазят. Всъщност много жени и мъже изобщо се отказваха от съвкупяване в полза на други видове секс. Предполагаше се, че калфите от всички професии трябва да се самозадоволяват с мастурбиране или симулация. Макар че отлично познаваше цивилизованите обичаи, Данло презираше и двете възможности, смяташе ги за шайда неща, които можеха да го доведат до измамен екстаз. И двете изискваха извикване на образи в мозъка — били те измамни и напълно измислени, или непреодолимите образи и чувства на компютърно генерирана сюрреалност. Данло копнееше за истинско съвкупление, също както копнееше за живот и се стремеше към такава любовна игра винаги, щом можеше.
— Тогава нека сме безразсъдни — отвърна той.
— Толкова ли искаш да станеш баща на дете?
— Такъв ли ще е резултатът от договора ни?
— А ти искаш ли? — попита Тамара. Данло докосна дългата й коса и каза:
— Чувал съм, че куртизанките знаят кога могат да заченат. Че могат да се контролират. Така ли е?
— Някои от нас са усъвършенствали тези умения, вярно е.
— Тогава трябва да знаеш дали тази вечер… е опасно за теб.
— О, опасно е — отвърна тя. — Винаги е опасно, нали?
— Но колко опасно?
— Искаш да изчисля вероятността ли? — попита Тамара и се усмихна. Беше очевидно, че разговорът я забавлява. — Тази вечер има съвсем нищожна вероятност двамата да заченем дете.
— Ако се случи — каза Данло, — бих могъл да напусна Ордена и да сключим брачен договор.
Думите му предизвикаха продължителен смях.
— Не трябва да обещаваш нещо, което не си готов да извършиш — рече тя.
— Но аз и без това искам да се оженя за теб — обещах си го още в мига, в който те видях.
— Имаш сладък език — отвърна Тамара, — но хайде точно сега да не разговаряме за брак.
— За любов ли искаш да разговаряме?
— Не, това ще е още по-лошо.
— Тогава нека изобщо да не говорим — Лот? Нека сме безразсъдни… заедно.
Той докосна челото й и пръстите му изпитаха мигновена и силна възбуда. Докосна очите, страната, дългата й шия и първичното желание на живота към още живот ги увлече като пожар.
— Добре — отвърна тя.
Ръка за ръка, двамата си пробиваха път през стаята. Промушваха се покрай много жени: покрай хариджанска поетеса, чието старческо, разкривено лице Данло смътно разпозна; покрай дебелата съпруга на търговец-принц; покрай слаба наркоманка с угаснали, но интелигентни очи. Данло бе изпълнен с толкова силен възторг, че откри по нещо прекрасно във всяка от тях. Всички жени бяха красиви, помисли си той и си каза, че би могъл да се ожени едва ли не за която и да е, ако изобщо някога получеше право да се жени. Казваше си го, докато минаваха през блестящите стаи, пълни с блестящи хора, към вътрешността на къщата на Бардо. Влязоха в голяма зала с високи ярки и дълги прозорци, после се изкачиха по стълба, водеща към северното крило. Тук таваните бяха от прозрачни диамантени плоскости, а стените от лъскав органичен камък. Вратите на гостните — плочи от чисто кехлибарено дърво — от двете страни на коридора бяха затворени. Данло наслуки избра една, погледна Тамара и после почука по лъскавото кънтящо дърво. Чукането сякаш отекна по целия коридор. След като не получи отговор, той отвори вратата. Незабавно видя, че тази вечер някой вече е използвал стаята: прозорците бяха отворени и в камината тлееха и съскаха въгленчета. Миришеше на лимони, семена от трия и снежна гергина от моравата на Бардо — благоуханни аромати, които бързо го привлякоха вътре. Данло се засмя и издърпа Тамара за ръката, после затвори вратата с крак и усети други прекрасни ухания: на дим от дърво, свежи нови кожи и на Тамарината коса. Харесваше му всичко в стаята, макар отначало да беше толкова тъмно, че не виждаше нищо. Харесваха му прелестните диамантени прозорци, разбира се, и долапите от рядко дърво. Върху ниски лакирани масички бяха поставени лули и малки купички семена от трия, гарафи с вино, кутии с черен тоалач и още пет-шест други видове наркотик за смъркане, пушене или пиене. До камината имаше огромен матрак, покрит с кожи от шагшай. Данло застана до матрака и потърси в мрака очите на Тамара. Все още държеше ръката й и я притегли към себе си, така че да вижда лицето й.