— Все още си горещ — каза тя и докосна лицето му. Погали гърдите му, после прокара пръсти през черните косми на корема му, докато не стигна до малката бяла течна перла, бликнала от върха на члена му. Нежно докосна голата му главичка и многобройните му белези. Отпусна глава на гърдите му и погледна надолу, докато галеше кръглите белези. — Болеше ли? — попита Тамара.
Данло си спомни за нощта, в която беше лежал по гръб под звездите, докато Трипръстия Соли го обрязваше. — Да… болеше — отвърна той.
— Всички алалои ли се украсяват така?
— Само мъжете.
— Колко странно — каза тя. — Да не би да смятат, че ще възбуждат жените и ще им доставят повече удоволствие?
— Не, не е това причината.
— Тогава защо го правят?
Данло я погали по косата и отвърна:
— Не искам да съм потаен, но… не мога да ти кажа. Тоест не трябва. — Всъщност двайсет и деветият стих на Песента на живота обясняваше за обрязването на мъжкия член и Данло нямаше право да разкрива това на никого. Макар че част от него отдавна бе отхвърлила вярванията на детството му, по-дълбоката му същност му нашепваше да запази тази тайна.
— Може би така намаляват чувствителността на члена си?
— Какво искаш да кажеш?
— Познавам неколцина мъже, предимно контрабандисти — бяха се обрязали. После кожата на главичката изсъхва, което намалява силата на усещанията. Или поне така си мислят те.
Данло стисна зъби, после попита:
— Но защо някой ще иска да се обреже… поради такива причини?
— Защото се надяват да удължат любовната игра. Да дадат на жените време също да достигнат екстаз.
— Но такова обрязване не удължава нищо — възрази Данло. — Аз съм обрязан, както виждаш — всички алалойски мъже са обрязани. Всеки знае, че мъжете най-често достигат екстаза си преди жените.
— И ги оставят незадоволени?
Данло, загледан в играта на отблясъците от огъня по голите й крака, прокара пръсти по бедрото й.
— Когато сме все още момчета, ни учат как да докосваме жените, за да стигнат до екстаз. Ако бях достигнал своя миг преди теб… нямаше да те оставя незадоволена.
Тя се усмихна, целуна го по пъпа и каза:
— Има различни степени на задоволеност.
— Възможно е — съгласи се той, — но така е устроена вселената, нали? Мъжете са такива, каквито са. Всички мъжки животни. Някога виждала ли си самец шагшай да яхва кошута?
— Не, не съм.
— Цялото съвкупление продължава по-малко от десет секунди — каза Данло. — Десет… тласъка, малко мучене и самецът е готов. Нима искаш да промениш природата?
— А ти? — попита Тамара и се усмихна, почти сякаш можеше да прочете мислите му. И после двамата избухнаха в смях.
— Често съм си мислил за този проблем — каза той — Защо страстите на мъжа и жената са толкова разностранни? И ако сме истински деца на… естествена природа, това не е ли доказателство, че цялата вселена е шайда?
— Шайда противоположност на хала ли е?
— Не точно. Шайда е… лявата ръка на хала.
— Разбирам. Искаш да правиш само онова, което е естествено — каза тя.
— Смяташ ли, че мъжът трябва да се опитва да задържи екстаза си, за да е едновременен с този на жената? — попита Данло след малко.
Тамара докосна белега на челото му, усмихна се и отвън на:
— Някои мъже намират, че като задържат екстаза си, го правят по-мощен. И после екстазите се умножават — твърди се, че възможностите между жената и мъжа са безгранични.
— Не зная как може да стане по-мощен — възрази той.
— Моята страст не винаги може да следва бързината на твоята — каза тя. — А и не искам, даже да можеше.
— Но как е възможно да се задържи такава сила? Когато настъпи мигът… все едно да попречиш на звезда да експлодира.
— Да ти покажа ли как?
— Можеш ли?
— За мен ще е удоволствие — отвърна Тамара. Тя отново започна да го целува по устата, целуваше очите му, целуваше тялото му от шията до коленете. Той също я целуваше. Прекараха дълго време в целувки и милване, после Данло понечи да легне отгоре й, както преди. Но тя го отблъсна с ръце, опрени в гърдите му, и го накара да се отпусне по гръб. После коленичи върху него, стиснала гъстите косми на гърдите му в юмруци, седна отгоре му и започна да се плъзга назад-напред. Правеше го не като метод за задържане на екстаза, а защото беше куртизанка и се подчиняваше на правилото на Дружеството й за промяна (и равенство) на сексуалните пози. Всъщност щеше да й е по-лесно да приложи тези методи, ако той бе отгоре й, но Тамара не нарушаваше правилата само заради целесъобразността. Тя се движеше назад-напред все по-бързо и по-бързо, плъзгаше се и се притискаше надолу към слабините му. Данло копнееше да проникне свободно в нея, да овладее ритъма на съвкуплението им. Потеше се, дишаше бързо и чувстваше всяка своя част подута и изпълнена. Умираше да достигне мига си и да свърши, беше съвсем близо и тогава внезапно Тамара спусна ръка зад себе си, докосна тестисите му и притисна опънатата му кожа под тях. Показа му точките на натиск за задържане на екстаза му. Показа му как да диша и охлади кипналата му кръв и сляпото му желание. Направи го на два пъти и всеки път оставяше страстта му да се усилва до невероятна напрегнатост, каквато до този момент не бе познавал. Накрая, след много време, тя се съжали над него. Пръстите й откриха други места по тялото му, които го тласнаха към екстаз. Той започна като ускоряване на енергия, която като че ли се уви около основата на гърба му или по-скоро бързо се разви и изпълни слабините му с рядка и чудесна мощ. Тя също беше изпълнена с тази мощ, Данло го виждаше в проблясването на сияещите й очи. Двамата се гледаха и помежду им премина нещо огромно и жизнено, очи в очи, ръка в ръка, клетка в клетка. После Тамара затвори очи и започна бясно да се люлее назад-напред, все още притиснала го с коленете, вулвата и изкусните си пръсти. Той беше млад, пълен със семе и мекото притискане на тялото й изцеждаше течния живот от него. Сега бе преизпълнен с живот, който гореше като река от огън в него, в корема му, нагоре до сърцето му, после зад очите му. За миг, докато все още можеше да вижда, Данло погледна Тамара — беше отметнала глава и се задъхваше. Очите й бяха плътно затворени, лицето й — маска на екстаз, сияеща на светлината на огъня. И след това той също затвори очи, и напрежението в слабините му стана толкова силно, че извика и стисна в шепи бедрата й. Последва див прилив на енергия, сякаш от мълния, пробягала по гръбначния му стълб от бедрата до главата. В този миг на чиста, ослепителна радост, Данло усети, че помежду им става нещо прекрасно. Той изпразни в нея бързия пулс на живота, отново и отново, докато Тамара не падна задъхана отгоре му, целуна го по шията и притисна главата си към неговата. Данло лежеше в пълно изтощение под нея и се чувстваше напълно изпразнен. И все пак беше пълен както преди и съзнаваше всичко, което става около него. Чуваше гласове от вътрешните части на къщата и вятъра, шибащ диамантените прозорци, усещаше аромата на огнецветята от градината на Бардо, острия дъх на семена от трия и сладкия мирис на секс. Дъхът на Тамара шумолеше в ухото му, сърцето й биеше до неговото и той съзнаваше, че никога не се е чувствал толкова силен, толкова цял, толкова напълно жив.