След малко се претърколиха настрани, постепенно излязоха от унеса си и започнаха да разговарят. Тамара прокара пръсти през косата му и докосна бялото перо.
— Никога не съм познавала човек като теб — каза тя.
— А аз досега не съм знаел… нищо — отвърна Данло. — Има много за учене, нали?
Тя кимна и се засмя.
— Някои мъже се упражняват с куртизанки години наред преди змията да ги удари.
— Змията?
— Ние наричаме изкуството си „Пътят на змията“. Той стисна ръката й и докосна пръстена на средния й пръст. Беше направен във формата на змия с дебело тяло — очите й бяха два малки рубина, инкрустирани в златото. Змията бе захапала опашката си, сякаш се канеше да се самопогълне. Тази непрекъснатост на златен зъб до златна плът образуваше съвършен златен кръг.
— Забелязах, че носиш пръстена на Ороборос — каза Данло.
— Значи знаеш за змията?
— Всъщност не. Разбира се, изучавал съм религиите и зная значението на символите им. На някои символи. Ороборос змията, захапала собствената си опашка — това е символ на самата природа, нали? На безсмъртието на всички неща. Начинът, по който животът се храни с живот, поглъща самия себе си и все пак продължава. Великият кръг на живот и съзнание, постоянно отхвърлящ смъртта като стара кожа.
Тамара местеше поглед между пръстена си и очите му.
— Струва ми се — каза тя, — че твоето тълкуване ми харесва повече от онова, на което са ме учили. По-просто е, по-дълбоко.
Данло наведе глава и се усмихна.
— За теб този символ означава нещо друго, нали?
— Някога чувал ли си за змията, наречена Кундалини?
— Не, това име не ми е познато.
— Но си чувал за тантрическата йога? Той поклати глава.
— Учили сме много йоги, разбира се. Но не и тази.
— Тантра е древното име за тази йога — поясни Тамара. — Това е йогата на секса и енергията, на жизнените енергии. Много от техниките й се използват в другите йоги.