— Добре изглеждаш — каза Данло.
— И наистина съм добре. Никога не съм бил толкова добре. Понякога си мисля, че не е възможно да съм по-добре, но се опитвам, както виждаш.
Той се обърна към Тамара и се поклони толкова дълбоко, колкото позволяваше коремът му.
— За мен е чест, че най-красивата куртизанка отново присъства на моето веселие — каза Бардо и се усмихна с очевидна радост, но и с похотливо загатване. — Аз… хм… чух, че вече си се запознала с Данло.
В този момент зад Бардо проблесна оранжева роба и се появи Хануман. Изглеждаше спокоен и безразличен, но ги гледаше така, сякаш поглъщаше информация, която може да използва само сетик.
— Хануман ли Тош! — каза Бардо. — Не те видях — защо не се обади по-рано?
Хануман се поклони и му се усмихна.
— Здравей, Бардо. — Това бяха единствените му думи.
— Мълчалив като сетик, както виждам. О, но и ти си се справил добре. Надявах се да станеш пилот, но робата на сетик ти подхожда, млади Хануман. Знаеш ли, сред майсторите ти се говори, че си предопределен някой ден да станеш господар сетик.
Хануман стрелна Бардо с кратък пронизващ поглед, който говореше за старо напрежение и за мигновено разбиране между двамата. Данло видя, че приятелят му съвсем леко навежда глава и присвива очи. Видя едва доловимите очертания на фина и зловеща връзка между Хануман и Бардо. Но не успя да открие какъвто и да било по-дълбок смисъл в нея. Можеше само да слуша как Хануман произнася всяка дума със съвършена точност и яснота.
— Но аз дори още не съм истински сетик, още по-малко майстор. Майсторите сетици се обучават по-дълго, отколкото в другите професии. Никога не е имало калфа, който да стане майстор за по-малко от петнайсет години.
— Е, петнайсет години наистина са много време — съгласи се Бардо. — Особено напоследък. Преди петнайсет години Малъри Рингес все още беше човек, а аз бях просто пиян глупак.
Една дребна жена с червени очи и мораво-черна кожа също като на Бардо си проби път до него и каза:
— Никога не си бил глупак. Малъри Рингес щеше ли да те избере за приятел, ако беше глупак?
— О — отвърна Бардо, — представям ви братовчедка си, принцеса Суря Сурата Лал от Летосвят. Това са мои приятели. Първо, Тамара Десета Ащорет, прелъстителка от Дружеството на куртизанките.
Суря кратко и хладно се поклони на Тамара, сякаш не одобряваше титлата и начина й на живот. Тамара отвърна на поклона и мило се усмихна. Естествената й изящност и грация като че ли само раздразниха Суря и я накараха да се извърне.
— А това са Хануман ли Тош и Данло уи Соли Рингес — те са неразделни още от послушници.
При произнасянето на това име всички наоколо се обърнаха. Хороложка, облечена в яркочервена роба, търговец-принц, който отпиваше от чаша скоч, автист с отнесен поглед, хариджанско момче, което носеше чинии със съскаща храна от кухнята — всички спряха, за да погледнат Данло, любезно да му се поклонят и да застанат учтиво, сякаш чакат да каже нещо важно. Но Данло не можа да се сети какво да каже. Ароматът на къри и червен пипер пареше ноздрите му, острата миризма на собствената му пот също. Тамара се притисна плътно до него и прекрасното, силно ухание на секс му подейства като наркотик, разбуждащ всичките му сетива. Чу някой в стаята да прошепва:
— Синът на Малъри Рингес!
Данло внезапно осъзна, че всички знаят за него. Или по-скоро, че знаят за него като за син на баща му. И че следователно не могат да го видят истински, като мъж и човешко същество — и тази липса на разбиране от тяхна страна го накара да се засрами. Този срам щеше да изгаря гърлото му всеки път, щом влезеше в къщата на Бардо.
Суря му се поклони и каза:
— За мен е чест да се запозная с теб. Моят братовчед ми каза, че се надяваш скоро да напуснеш Никогея. Че ще станеш пилот като Малъри Рингес и че се надяваш да те изберат за пътуването до Вилда, ако си спомням точно?
— Да, вярно е — потвърди Данло и погледна Тамара, чието лице беше помрачняло от разочарование. Това го нарани. Бе имал намерение да й разкаже за плана си да участва в мисията до Вилда, но обстоятелствата го бяха изпреварили.
— Жалко, че Орденът обучава пилоти за тази мисия — каза Суря. — Той не може да попречи на звездите да избухват, не мислиш ли? Щеше да е по-добре, ако обучаваше паметисти вместо пилоти.
Тя говореше рязко и арогантно, което и забавляваше, и Дразнеше Данло, и непрекъснато търкаше кръвясалите си от пушене на силен канабис очи. Бе пристрастена към този наркотик, който се отглеждаше на Летосвят, макар че никога нямаше да го признае, а вместо това щеше да заяви, че за зачервените й очи е виновна алергията, получена от странната флора на Ледопад. Данло си помисли, че е амбициозна жена, която с лекота би излъгала, и незабавно се изпълни с недоверие към нея.