— Трябва да има начин… да се попречи на благословените звезди да умрат — тихо отвърна той. — Ако звездите умрат, ние ще ги последваме. Животните, птиците, дори ледените цветя и снежните червеи — всичко ще загине.
— О, млади Данло, трябва повече да вярваш в живота — отвърна Суря.
— Животът — каза той — наистина е благословен… но е крехък. Нищо не е толкова благословено и крехко.
Суря поглади ръкава на синьото си кимоно с малката си ръка, напомняща лапа на хищно животно, и рече:
— Ами Златният пръстен? Твоят баща го е създал, за да защити планетата от радиацията на Вилда. Целия живот нима не знаеш? Скоро всички Цивилизовани светове ще видят такива пръстени да израстват около тях. Самият Малъри Рингес е говорил за тези неща преди да напусне Никогея. Не е ли така, Бардо?
— О — каза Бардо, — Рингес никога не го е казвал пряко. Но намерението, за което ми разказа преди да замине, определено беше такова.
Данло погледна през прозореца, замислен за огромните светлинни разстояния на галактиката, за студените и почти безкрайни пространства, изпълнени с фотони, неутрино и гама-лъчи. Преди двайсет години, когато той все още бе бебе в изцапаните си с мляко кожи, една от звездите от групата Абел беше експлодирала в свръхнова. С всеки дъх, който бе поел оттогава, смъртоносната радиация на тази звезда беше изминавала през дълбокия космос по деветстотин хиляди километра. Докато той слушаше мърморещите гласове и гледаше смразеното от самодоволство и лицемерие лице на Суря Сурата Лал, радиацията на свръхновата бе само на шейсет и пет хиляди милиарда километра от Никогея и скоро, само след осем години щеше да се разпръсне над Града в дъжд от смърт. Или от живот. Навярно, помисли си той, Златният пръстен щеше да погълне тази смъртоносна светлина, да защити Никогея и да продължи да расте в небесата.
— Кой знае какво всъщност е Златният пръстен? — прошепна Данло. — И какво ще стане?
— Не вярваш ли в думите на собствения си баща? — попита Суря.
Тук Хануман, който стоеше срещу Данло, избухна в един от редките си изблици на смях. И после, с ясния глас на сетик — изключително ироничен глас — каза:
— Е, трябва да знаеш, че Данло не иска да вярва в нищо. Може да се каже, че е най-големият вярващ в безверието.
Всички се засмяха на тази шега, дори Тамара, която гледаше Хануман така, сякаш е красива, но отровна змия и с нея трябва да се отнасят изключително предпазливо.
Бардо протегна огромната си ръка и разроши косата на Данло.
— Вярванията са клепачите на ума, нали така? — изкънтя гласът му.
— Умът има много клепачи — отвърна Данло и докосна бялото перо на Ахира, за да се увери, че не е паднало. После укоризнено погледна към Хануман, сякаш му казваше: „Какво ти е тази вечер?“
След кратко мълчание Суря попита:
— Да не си бил ученик на фраваши? Бардо покани един фравашки Стар отец на нашето веселие, но той отказа да дойде.
— Всъщност — намеси се Бардо, като потриваше шкембето си, — поканих твоя Стар отец, онзи, който те е учил след пристигането ти в Никогея. За Бога, иска ми се тези фраваши да имаха истински имена! О, исках да демонстрирам на почитаемия фраваши силата на нашите възспоменувателни методи, но той отклони поканата ми, жалко.
— Защо? — попита Данло.
— Даде ми най-тъпото извинение. Каза, че не можел да влезе в дома ми, че фравашите имали суеверие, което не им позволявало да влизат в къщи, по-високи от един етаж.
Данло се засмя и каза:
— Но това е вярно!
— Наистина ли?
— Те вярват, че обитаването на големи сгради ще ги поболее и ще умрат.
— Не те ли смущава — попита Суря, — че раса от суеверни стари извънземни все още има власт в твоя Град? В твоя Орден?
Бардо внезапно подбели очи и въздъхна.
— Виждаш ли, Данло, братовчедка ми смята, че извънземните мисловни системи са… хм, неподходящи за хората.
— Предполага се, че фравашите — продължи Суря — преподават методи за освобождаване на личността от всички системи на вярвания. От всички мисловни системи освен от собствената си — разбирам тази цел. Има ли нещо по-съблазнително от абсолютната свобода?
— О — каза Бардо, — казах ли ти, че братовчедка ми е страхотен борец за свобода? Не? Знаеш ли, че тя освободи робите на Летосвят? Разбира се, това беше преди бунта. Преди нашият род да падне и да бъде изгонен. Но там все още помнят за Суря Сурата Лал, сигурен съм.