— О, Господи, о, Господи, о, Господи! — чу да вика някой.
На етапи, като костенурка, която пълзи по океанските плитчини, той се върна в музикалния салон. Отвори очи, седна и докосна перото в косата си, белега над окото си, острия мундщук на флейтата. Макар че беше много късно и трийсетте и три свещи почти бяха изгорели, всичко като че ли блестеше от светлина. И всичко — плочките от каменно дърво на пода, цветята, златната урна с кала — всички материални предмети, които виждаше, предизвикваха спомени. Спомен бе изписан във всички неща и той не можеше да не вижда връзките — във влакнестия строеж на своята шакухачи, в очертанията на бледите устни на Хануман и в собствените си дълги ръце, които бяха твърди, загрубели и изгорели от силното слънце на лъжезимата. Навярно отново щеше да потъне във възспоменуване, но Бардо бе коленичил до него и го стисна в основата на тила. В очите му танцуваха състрадателни точици.
— О, млади приятелю — каза Бардо. — Не бързай и известно време недей да говориш.
Но Данло трябваше да му каже какво си е спомнил, същността на едите и задъхано рече:
— Бардо, Бардо… они тло юстох!
— Какво? Звучи ми като брътвежите, на които учат фравашите.
Данло разпозна думите, изплъзнали се от устните му, като древна мокша и се зачуди защо (и как) е превел древните еди на такъв език. В края на краищата Стария отец никога не го беше учил на древна мокша. После се замисли за миг и прошепна:
— Слушай, Бардо, важно е: нищо не се губи.
— О, навярно. Но какво искаш да кажеш?
— Споменът за всички неща… е във всички неща. Математиката на спомена, безкрайностите и парадоксите са просто…
Бардо кимна и малко преждевременно каза:
— Имал си ясен спомен за едите, а? Рядко се случва някой да има ясен спомен.
Червенолик мъж, който седеше до тях, чу тези реплики и ги повтори на хариджанска жена. Данло го чу да казва:
„Той е имал ясен спомен“ — и после започнаха да говорят други, предавайки си информацията. Почти всички се бяха върнали в нормално състояние. Из стаята седяха мъже и жени, гледаха към кристалните стени, слушаха прекрасната плавна музика на Дебюси или разговаряха за спомените си. Всички сетива на Данло пламтяха и той едновременно проследи десет различни разговора. Преживяването на възспоменуването беше ужасило и объркало много хора, но дори те бяха обхванати от всеобща възбуда. Цареше възторжена атмосфера, която проливаше въздуха като опияняващ наркотик. Мнозина вярваха, че са създатели на нова насока в еволюцията на човечеството. Мнозина усещаха в себе си възможностите на вида и не можеше да се каже дали това е самозаблуда, или откровение. Данло слушаше хората в музикалния салон и ето какво чу:
— …неизбежността е единственият начин да се опише…
— …чувството на пълен покой трябва да е цялото…
— …за мен беше като огън, който изгаряше мозъка ми и…
— …как може някой да опише информация, кодирана в светлина…
— …не мисля, че разбрах нещо, преживяването ми беше…
— …сън, древните еди са сън, а не действителност…
— …можем да стане богове, разбира се, и Малъри Рингес…
— …ако едите са инструкции как да станем богове, тогава…
— …след това станах топка от светлина, пулсираща навън от…
— …енергийните плътности са почти безкрайни…
— …и разрастващ се, иначе просто ще се срути в…
— …черна дупка в центъра на галактиката, в която паднах…
— …зародишният етап беше толкова напрегнат, че трябваше да се върна, но…
— …щом започне транскрибирането на ДНК, никой не може да си спомни…
— …йелдра са кодирали всичко това в ДНК, спомените на…
— …безпределни възможности, но само бог би могъл…
— …прекалено дълъг спомен и е като да си пиян от огън…
— …в лудост, ако останеш прекалено дълго в паметното пространство…
— …вижте, дори синът на Рингес се върна, а той е…
— …Данло уи Соли Рингес, така се казва…
— …диви, и двамата, но само сетикът остава, а той е също толкова…
— …бог, слушайте, ако призовава Бог, той е загубен в…