— …великите спомени, редки като мълния, ударила два пъти…
— …същото място, което всички се мъчим да открием, но те са видели…
— …Боже, о, Боже, о, Боже…
Данло погледна към Хануман, който се въртеше на матрака си, отпускаше се по гръб и после пак се претъркулваше, като мърдаше тънките си устни. Именно Хануман, разбра той, бе извикал във възспоменуването си, призовавайки Бог. Очите му бяха стиснати, по страните му се стичаха капки пот и оставяха следи по бялата му кожа. Данло се наведе над него и постави ръка върху устата на приятеля си. Устните му бяха твърди и горещи.
— Шт, ми мокашу ла, шантих, шантих — каза Данло. — Събуди се сега, братко мой, и се успокой.
Но Хануман беше заключен в спомнянето и Бардо също се приближи и се пресегна да свали ръката на Данло от устата му.
— Внимавай да не го задушиш — каза огромният мъж. — С думи няма да го върнеш обратно, жалко.
Дойдоха Томас Рейн, Суря Сурата Лал и други. Застанаха в кръг около Данло и Хануман, гледаха надолу към тях и очите им бяха пълни със светлината на свещите и благоговение.
— Който си спомня най-дълбоко, си спомня най-дълго — каза Коленя Мор.
— Е, Данло имаше ясен и дълбок спомен — отвърна Бардо.
— Ясно е, че калфите, и двамата, са си спомняли прекалено дълбоко — рече Суря. — Трябва да овладеем тези преживявания преди някой от тях да умре.
— Тишина — нареди Томас Рейн. Лицето му бе спокойно, сребристите нишки на робата му лъщяха. — Никой не е умирал от спомняне.
— Струва ми се, че младият сетик е изпил прекалено много кала — каза Суря. — Е, той беше предупреден.
— Отпий три глътки кала и ще станеш Бог — рече някой.
— Трябва да упражняваме контрол — натърти Суря. — Казвала съм го и преди.
— Никога не съм виждала някой да си спомня толкова дълбоко — рече Коленя Мор. В гласа й се долавяше удивление.
Томас Рейн коленичи и започна да масажира лицевите мускули на Хануман. Но това не помогна, защото Хануман продължаваше да вика и думите му ставаха още по-болезнени и зловещи.
— Всичко е Бог, аз съм Бог, Боже мой, Боже мой… — Разбира се, не е само заради калата, разяждат го собствените му спомени — каза Суря и стрелна Данло с кратък, кисел поглед, сякаш го питаше защо приятелят му преживява такива дълбоки спомени.
Хануман беше притиснал ръце към пъпа си и Данло ги покри с дланта си. Той вдигна очи към кръга загрижени лица и истината на древните еди се върна в ума му. „Всички ние сме храна за Бог — спомни си Данло. — Всички ние сме…“
— Значи сега младият сетик е Бог — обади се Суря. — Е, всички сме се изкушавали да си го мислим, нали?
— Никой не трябва да тълкува чуждите преживявания — рече Бардо.
— Но Малъри Рингес не е станал бог като си е спомнил древните еди — възрази братовчедка му. — Поне не само като си ги е спомнил.
Данло премери пулса на китката на Хануман. Беше учестен като на птиче, надигащ се на неравномерни вълни до кожата на пръстите му. Приятелят му продължаваше да е потънал в спомен. Той затвори очи и се остави да го изпълнят собствените му спомени.
„Вселената е утроба за възникването на богове.“
— Трябва да се опитаме да повикаме Рингес в сърцата си — каза Суря. — Трябва да се оставим да ни води неговото състрадание. Без състраданието не е възможно да разберем великото познание. Малъри Рингес цял живот се е борил да открие състрадание и ние трябва да намерим начин да го обичаме и почитаме за това, иначе никога няма да последваме пътя му.
„Надеро девам аркайер — спомни си Данло. — Бог не може да се почита от никой друг…“
Данло отвори очи, усмихна се на Суря Лал, дълбоко си пое дъх и каза:
— Бог не може да се почита от никой друг освен от бог.
— Никой не говори за такова почитане.
— Но ти говориш за баща ми… и от всяка твоя дума лъха обожание. Той е бил просто човек. Твърди се, че сега е бог. Ние можем да станем богове, наистина, но най-големият грях за мъжа или жената е да боготворят нещо — каквото и да е.
— Грях ли е да следваш пътя, който Рингес посочи на човечеството?
— Но пътищата са много — възрази Данло. — Толкова много, колкото са човешките същества.
— Ние знаем само един път, по който можем да стигнем до божествеността, млади пилоте.
— Но дали предпочиташ да станеш бог… или Бог? Суря хвърли поглед към Бардо и отвърна:
— Братовчед ми постоянно подчертава, че не сме тук, за да поставяме началото на религия. Аз не зная нищо за Бог. Зная само за безсмъртието на един човек. За придобиването на огромни сили, развитие без край. Рингес често е говорил за това, за възможностите на човечеството.
„Безпределни възможности.“ Данло продължаваше да държи ръката си върху дланите на Хануман и усещаше как коремът на приятеля му се надига и хлътва с всеки дъх. Ритъмът го върна обратно в спомена и докато гледаше кървавите петънца по устните на Хануман, той се замисли за безпределните възможности. После с усилие заговори: