— Цялата вселена е в огън — каза Хануман и постави на масата студената черна сфера. — Питал ли си се някога какво прави вселената такава, каквато е?
В същия момент масата оживя от светлина. Под стъклото заиграха сини точици и групи червени петънца. Данло разбра, че най-вероятно се генерират от течни кристали в масата.
— Що за компютър е това? — попита той.
— Изобщо не е компютър — отвърна Хануман. — Просто образна маса.
— И какво изобразява?
— Кукли — каза Хануман. — Не си ли виждал куклите?
— Чувал съм за… изкуствен живот — отвърна Данло. — Това са информационни структури, нали? Твърди се, че компютрите могат да съживяват информацията.
— В известен смисъл информацията наистина е живот — потвърди Хануман. — И компютърът е вселената, която обитава.
— Кой компютър?
— Този компютър — каза Хануман.
Той вдигна черната сфера към светлината на огъня и я погледна като астроном, взиращ се в самото сърце на вселената. После обясни, че сферата е специален вид компютър, който произвеждали сетиците. Представлявал четирийсетина кубични сантиметра кристални неврологици като онези, които се използвали за създаването на огнени камъни. Също като всеки качествен огнен камък, той генерирал безкрайно плътно информационно поле. Хануман го наричаше „универсален компютър“ и каза на Данло, че поддържал цели информационни екологии от живот.
— Масата може да представи този живот — рече той. — Да ти покажа ли изображение на онова, което става в този компютър?
Сега повърхността на масичката бе само гладка плоскост блестяща от точици светлина. Те бяха милиони, появяваха се и изчезваха във виелица от цветове: тъмночервено, сапфирено, лилаво и зелено. И пурпурно, розово, огненочервено, тъмносиньо, морскосиньо и стотици други багри. Всяка точица представляваше определена информационна конфигурация, съхранявана в универсалния компютър. Светлинките — или по-скоро информацията, която представляваха — бяха като изкуствени атоми, всеки програмиран с уникални свойства. Тези фундаментални информационни структури съществуваха в кибернетичното пространство, което сетиците наричат „алам ал-митрал“. Това е пространство, в което образите са действителни, а пространството е по средата между реалния свят и платоническия свят на идеали. На Старата Земя, хиляда години преди първите компютри, Авицени Мъдрия предположил област на съществувание по средата между материя и дух. Сетиците хилядолетия наред бяха прилагали изобретателността си, за да създадат такава област, и кибершаманите твърдяха, че са успели. Мнозина кибершамани притежаваха черни сфери като тази на Хануман. Мнозина кибершамани бяха създали и програмирали свои собствени, уникални информационни атоми, за да развият живот, състоящ се от чиста информация.
— Това е десетата вселена, която разработих — поясни Хануман. — Това е най-прекрасното, най-поразително нещо, с което съм се занимавал — да сътворявам вселени.
Всъщност той не беше сътворил своята вселена като завършен продукт, както човек би могъл да извае диамантен къс или да изтъче гоблен. По-скоро бе сътворил информационните атоми и правилата, по които те да взаимодействат със средата си и помежду си. Не беше направил нищо повече. Други специалисти, разбира се, експериментираха с изкуствения живот по други начини. Някои еколози обичаха да оформят вселените си в процес на еволюиране, постоянно прибавяха нови програми и коригираха различни видове информационен живот. Но кибершаманите мразеха тази лична намеса, смятаха, че не е изящна и че й липсва дълбочина. В тази своя десета вселена Хануман беше сътворил точно сто осемдесет и седем информационни конфигурации и бе програмирал двайсет и три закона, определящи начините, по които те могат да се съчетават. Беше го направил преди пет часа. И после бе оставил универсалния си компютър включен. Докато притискаше черната сфера до челото си и си мислеше какво става вътре, тя продължаваше да работи.
— Но защо е тази игра? — попита Данло. — Защо си играеш… сега?
— Мислиш ли, че това е игра?
— Правиш модели на вселената, нали? Модели на различни вселени… които могат да разкрият свои собствени възможности.
— Вече познавам тази вселена, Данло.
— Но еволюцията…
— Единствената еволюция, която вече е от значение — прекъсна го Хануман, — е онази, която можем да контролираме.