— Като например еволюцията на куклите ли?
— Разбира се — потвърди приятелят му. — Да ти покажа ли тяхната еволюция? — Да.
Данло сключи ръце зад гърба си и се загледа в масата. Сега облакът от пъстри светлинки не изглеждаше толкова хаотичен. На различни места под прозрачната повърхност, със скорост, почти непозволяваща на окото да ги следи, точиците яркочервена светлина започнаха да се вихрят около зелените и в тъмночервените избухнаха светлосини. По този начин сто осемдесет и седемте цвята се комбинираха и оформиха хиляди различни видове информационни молекули, а после още хиляди хиляди. Стъклената повърхност искреше от ярки нови конфигурации информация, почти геометрични в съвършенството си. Конфигурациите вибрираха, организираха се и се въртяха една около друга, докато се съчетаваха, за да образуват още по-сложни конфигурации, или се поглъщаха една друга и растяха, а понякога се унищожаваха в дъжд от златна и лилава светлина. И после от тази светлина се раждаха нови информационни молекули, които нарастваха и оформяха нови конфигурации толкова бързо, че Данло не смееше да мига, за да не пропусне гледката на всепоглъщащата конфигурация, която започваше да се оформя.
— Лошиша шона — прошепна той. — Тези светлинки са красиви.
Светлинките наистина бяха красиви, красиви с еволюиращия порядък, който се появяваше от хаоса. Никой не би могъл да предвиди какъв ще е той. Дори на теория не бе възможно да се предскаже какви форми могат да се развият в алам ал-митрал пространството на Ханумановия компютър.
— Тази програма работи от пет часа. Молекулите, които виждаш, са еволюирали в първите пет наносекунди.
— Тогава сегашното състояние на програмата далеч надхвърля това, така ли?
— Да, далеч го надхвърля.
— Колко време ще оставиш програмата да работи? Каква кукла… се опитваш да създадеш?
— Създал съм девет други вселени — отвърна Хануман, — но никога не съм ги оставял да работят до крайното им състояние. Не е изящно да търсиш някакво решение на живота или някаква крайна, съвършена форма на живот.
— Разбирам — каза Данло и се зачуди дали Хануман признава истината пред самия себе си.
— Всъщност красива е динамиката на изкуствения живот — продължи приятелят му. — Да създадеш информационните атоми и универсалните закони толкова съвършено, че всичко във вселената да е без недостатък или намек за грозота. Никога не съм понасял грозотата.
Данло гледаше как информационните молекули се съчетават в дълги вериги, а самите вериги се свързват в блестящи мембрани. След известно време тези мембрани пораснаха и се навиха на топчици, които приличаха на органични клетки. Само че не се състояха от протеин, мазнини или РНК, а бяха само светлина или информация, кодирана в светлина. Всяка информационна клетка представляваше мъничък скъпоценен камък, сияещ с десет милиона точици светлина. Той гледаше как клетките са събират в куп, който вибрираше с удивителен блясък от багри, после се обърна и видя, че Хануман също ги наблюдава.
— Красотата е в това — каза Данло, — че творецът може да се удиви от собствените си творения.
Огънят в камината гаснеше. Хануман показа на Данло как творенията му са еволюирали в кукли. За да обобщи накратко петте часа еволюция, той включи образната маса на бързи обороти. Данло видя как клетките се скупчват, обменят блестящи късчета информация и се съчетават в нови форми; видя еволюцията на прости информационни организми, които Хануман на шега нарече инфузории. От тези сияещи комбинации информация еволюираха нови царства от изкуствен живот. Хануман го беше класифицирал в типове и в съвсем нови класове и категории, които никога не бяха съществували в никое кибернетично пространство. Повърхността на масата, малка квадратна плоскост от блестящи геометрични мотиви и искрящо стъкло, можеше да представи само съвсем малка част от тази еволюция. Въпреки това изображението бе въртоп от цветове, които избухваха и се преобразяваха в десетки хиляди видове изкуствен живот. Видовете непрекъснато мутираха и се превръщаха в нови видове. Понякога оставаха стабилни за миг-два и изпълваха цели участъци от масата с еднообразен живот, който Хануман наричаше „синусия“. Но винаги имаше движение, мутация и информационен обмен, винаги имаше нови форми и агресивно разкъсани информационни порядъци. Върволици от екологични общности се редуваха толкова бързо, че Данло почти не можеше да различава конфигурациите им. Те постоянно ставаха все по-сложни и по-красиви. Последната, еволюирала в универсалния компютър само преди час, беше изпълнена с прекрасни форми, които изглеждаха като от сребърна светлина. По начина, по който се групираха и без предупреждение променяха посоката си, те много приличаха на ято риби. Понякога се бутаха една в друга в борба за жизнено пространство или вибрираха и пращаха вълни от информационни молекули и тогава невероятно напомняха на стадо ревящи сребърни тюлени. Хануман ги наричаше кукли и каза, че скоро щели станат също толкова разумни, колкото човешките същества.