— Сам ще се убедиш — рече той, — че те имат сложна социална организация. Строят си нещо като градове — могат да се нарекат „информационни аркологии“. По-важно е, че си правят оръжия и воюват. Какъв по-зловещ признак за разум бихме могли да желаем?
Без да откъсва очи от масата, Данло попита:
— Но какво означава… да наричаме тези кукли „разумни“? Те са просто информационни конфигурации, управлявани от програми. Всеки информационен бит… не може да избира начина си на взаимодействие с другите. Всяка клетка и група от клетки. И всеки организъм е изграден от тези информационни битове, нали така? Всеки организъм, всяка кукла, всичко, което правят — всичко е определено от програмите, които ти си заложил. Как е възможно да имат воля? Или ум? Как е възможно тези създания наистина да са живи?
— Задаваш очевидни въпроси — каза Хануман. — По-важният въпрос е как така ние като че ли съзнаваме нашата воля? Защо ние като че ли сме живи?
— Но, Хану… ние наистина сме живи.
— Нима?
— Да!
— Не сме ли създадени от атоми? Късчета въглерод и кислород, комбинирани според универсалните закони? Тези закони не са ли програмирани в самата тъкан на нашата вселена? И ако е така, ако всеки неутрон в твоя мозък гори единствено според законите на химията, защо трябва да смяташ, че изобщо имаш някаква воля?
— Но нашата воля — възрази Данло, — нашето съзнание не може да се редуцира… до функционирането на неутрони. Умът не може да се разбере като се редуцира до материя — до взаимодействията на все по-малки частици материя. Няма най-малка частица материя. Ако материята може да се редуцира до безкрай, тя изобщо не може да се редуцира. Поне не по начин, който да е в състояние да обясни съзнанието. Хануман погледна черната сфера в ръцете си и попита:
— А какво е съзнание, Данло?
Данло помълча малко, после отвърна:
— Съзнанието не е „какво“. То не е нещо. Съзнанието е. То е просто такова, каквото е, нищо повече.
— А какво е материя?
Високо над Данло, в ъгъла между тавана и стената имаше паяжина. На светлината на огъня тя лъщеше като злато и той се зачуди как обикновеният паяк знае да тъче толкова прекрасно нещо. И тогава отново преживя част от великото си спомняне. Гледаше паяжината и в него пламтеше отблясъкът на древните еди: „Материята е памет“. Материята, той знаеше, не представляваше частици от още по-малки, безжизнени частици, а поток от нещо, за което можеше да мисли само като за мисловна тъкан. „Материята е ум“ — спомни си Данло и го каза на Хануман, докато гледаше нагоре към прекрасната паяжина.
— А какво е ум? — попита приятелят му. — Спорът ни отново започва да зацикля. Данло се усмихна.
— А как иначе? Съзерцанието на съзнанието не е ли… като змия, захапала собствената си опашка?
Започнаха да обсъждат сетическата теория за кръговата редукция на съзнанието. Тази редукция предполага, че човешкият ум подлежи на обяснение с помощта на невроанализ, а невроанализът — с помощта на мозъчна химия. А мозъчната химия се свежда до обикновена химия, която на свой ред може да се редуцира до чиста квантова механика, Хилядолетия наред квантовата механика беше представлявала точно описание на взаимодействията между най-малките частици наблюдаема материя, но никога не бе давала обяснение на това как — и защо — са се появили тези частици. До ден днешен някои механици продължават да се опитват да обяснят материята от гледна точка на самата нея, но повечето са се отказали от тези усилия като безнадеждни. (Механиците в Никогея, разбира се, бяха редуцирали цялата физика до чиста математика.) Именно сетиците по времето на Джонат Чу предложили радикалната идея за обяснение на материята от гледна точка на съзнанието, а не на съзнанието като вторично свойство на по-високо организираните форми материя. Според господаря Чу чистото съзнание представлявало самата тъкан на действителността и лежало в основата на цялата материя, цялата енергия, цялото пространствовреме. Винаги било в движение и в същото време в неподвижност, безформено и вечно като вода и все пак съдържащо възможности за всички неща. Господарят Чу създал физика на съзнанието, опитал се математически да обясни как чистото съзнание се разчленява във всички частици и елементи на вселената. В крайна сметка злощастно известната вълнова теория на Чу се оказала неадекватна и непоследователна, но Джонат Чу почти успял да затвори кръга на редуцирането на човешкото съзнание в чисто, универсално съзнание, което е единствено самото себе си и нищо повече.