— Но, Бардо, когато говорех за потъване… това беше само метафора. Винаги е възможно да се загубиш в морето на паметта. Но пък и винаги ще има ново пътуване, нали?
— Може и да е вярно — за паметистите — отвърна Бардо. — Но те се тренират с години преди да пият калата. Защо смяташ толкова ограничават използването й?
— Но Томас Рейн каза…
Бардо внезапно тропна с крак по каменния под и се изсмя.
— Томас Рейн! За Бога, та той е също толкова див в сърцето си, колкото и ти. Но даже Рейн трябва да знае, че ако тръгне да разлива нашата кала в устите на човечеството, някои бедни хорица ще се загубят в съвсем неметафорично безумие и ще умрат от съвсем истинска смърт.
Данло сведе поглед към празните си ръце и каза:
— Умирам, за да живея.
— Пак говориш със своите проклети метафори, а? Е, слушай, млади приятелю, не мога да ти позволя да се загубиш в калата.
— Моля те, не се безпокой за мен.
— Налага се — каза Бардо. — Може и да не ти харесва, но ти вече си пример за подражание. Както и Хануман. И двамата — господарите на Ордена следят какво правим и ние не можем да позволим най-добрите ни рингесисти да се самоунищожат с кала, нали?
Данло измъкна флейтата от джоба си и я стисна в ръце.
— Ако не можем да пием свободно кала — отвърна той, — как мислиш, че ще си спомним най-дълбоката част от едите?
— А, едите — повтори Бардо и разтърка очи. — Трябва да ти призная нещо. Изобщо не ми пука дали самият аз отново ще си ги спомня. Ето, казах го. Всъщност никой няма нужда да си спомня едите толкова дълбоко. Поне не повече от веднъж. Проклетите парадокси. Пътят на Рингес не може да е само за неколцина пророци и деца-чудо. Аз нося отговорност за духа на рингесизма, за всеки, който иска да следва Пътя. Даже за онези, които се удавят в едите, ако им позволим. Проклетите древни еди — да, признавам, че в тях има истина, истината за това как можем да станем богове. И тъкмо това е пътят на Рингес. Единственият път. Великите спомени могат да ни отведат към тази истина, но е лудост да се загубваме в нея.
Данло сведе глава в израз на уважение към разбиранията и страстта на Бардо. После вдигна флейтата към устните си и засвири песен, която беше композирал през последните няколко дни.
— Греша ли? Мислиш ли, че греша?
Данло погледна Бардо и усети, че в очите му се съсредоточва цялата му обич към огромния мъж. Не каза нищо, просто продължи да свири.
— За Бога, грешно ли е да пазиш приятелите си? Страхувам се за теб, млади приятелю.
Музиката бе изключително мелодична, но акустиката на стаята бе лоша и само подчертаваше острия звук на флейтата. Беше висок, дрезгав и студен и той го чуваше как се разбива на вълни в покрития със сняг купол. Внезапно му дойде наум, че Бардо е прав, че трябва да се откаже от пиенето на големи количества кала. Всъщност изобщо трябваше да се откаже от калата, но не заради опасността от полудяване. За него, ако не и за всички търсачи на спомен, имаше други, по-коварни и неуловими опасности. Калата наистина бе благословен наркотик, наистина беше прозорец към вътрешния свят. Както всички прозорци към дълбоката реалност обаче, Данло си помисли, че калата в действителност можеше да ограничи изживяването му на древните еди, да изкриви или замъгли виждането му по някакъв жизненоважен начин и така да му попречи да стигне до най-дълбоко разбиране на Единствения спомен.
Той свърши песента, пъхна флейтата в джоба си и каза:
— Не се страхувай, Бардо. Аз… вече няма да пия кала.
— Какво! — Бардо се опули. — Какво каза?
— Калата — отвърна Данло, — самата й благодат… е сила, на която не трябва да разчитам.
— И затова се отказваш от нея, така ли?
— Да.
— Напълно?
— Да.
— Как можеш след всичко, което се каза, да ми съобщаваш с усмивка на проклетото си лице, че толкова лесно се отказваш от калата? Сигурен ли си, че просто не си ми се ядосал? Да не би ограничението да те е разгневило?
Данло се засмя и поклати глава.
— Не съм ти се ядосал.
— Но повече няма да имаш спомени!
— Не съм казвал такова нещо.
— Но няма да си в състояние да споделяш калата на церемониите, нали?
— Прав си — призна Данло. — Но има други пътища към великите спомени. Ако все още съм добре дошъл в твоя дом, бих искал да помоля майстор Рейн да ме научи на паметистките методи.