— Категорично възразявам — отвърна Суря, като почука по чашата си. — Ние сме длъжни да разпространяваме Пътя на Рингес из Цивилизованите светове. А навярно и отвъд тях — навсякъде, където човешките същества все още са човеци.
Данло, който изобщо не разбираше от печелене и харчене на пари, погледна Бардо и каза:
— Ако поискаш от новите рингесисти да плащат пари, за да присъстват на церемониите, това е… все едно да продаваш калата, нали така?
— О, положението не трябва да се разглежда по този начин — възрази Бардо. — Ние — всеки, който нарича себе си рингесист — просто купуваме сграда. Ще я притежаваме съвместно, всеки рингесист ще има дял от нея съобразно приноса си към Пътя.
— Ами онези, които нямат никакви пари? — Е — отвърна Бардо, — те няма да имат никакъв дял от общата собственост.
— Но ще им позволиш да присъстват на церемониите така ли?
— Разбира се — каза Бардо. — Пътят на Рингес е отворен за всеки.
— Даже за автисти ли?
— Даже за автисти, млади приятелю.
— Ами Орденът? Послушниците и калфите, повечето академици… ами техният обет за бедност?
— Е, този въпрос е деликатен — каза Бардо, отпи от сладкото си черно кафе и си взе бисквита. — Ще искаме от всички нови рингесисти по една десета от цялото им имущество и приходи. Поне. Но една десета от нищо пак е нищо, а? Онези, които наистина са бедни, няма да плащат.
Докато Бардо и Данло спореха по финансови въпроси, стана ясно, че според бившия майстор малцина от Ордена наистина са бедни. Той отбеляза, че калфите и послушниците, които дори не притежавали дрехите на гърба си, често произхождали от богати семейства.
— От собствен опит зная, че всички обичат парите и всеки е скътал по нещо. А могат и да ги получат или да ги изработят.
— Аз дори не съм виждал градски диск — каза Данло. — Още по-малко съм държал пари в ръцете си.
— Е, това е заради начина, по който си израснал. Но дори Данло Дивия би могъл да намери пари, ако имаше чак толкова голяма нужда.
— Не мисля — възрази Данло. Всъщност той смяташе измислянето и използването на парите за шайда, за едно от най-ужасните извращения на цивилизацията и не можеше да си представи, че някога ще иска да има пари.
— Ако се налагаше, би могъл да се продаваш на Улицата на ягодите — каза Хануман ли Тош, който мълчаливо седеше в края на масата. Имаше предвид мъжките публични домове в най-долната част на Квартала на далечниците. Макар че не беше докоснал кафето си, очите му, движенията на ръцете му, цялото му тяло и същество изглеждаше наелектризирано от живост, сякаш бе изпил няколко чаши. Лицето му излъчваше съзнание за жестокостта на думите му. Тази рядка жестокост накара Данло да го погледне с отчаяние. — Прощавай, обидих те — каза Хануман. Говореше така, сякаш са сами на масата. — Не исках.
— Никой не би трябвало да се продава за пари — накрая каза с красивия си, сладък глас Нирвели. Тя носеше широк бял панталон и контрастът с черната й кожа бе поразителен. — Пътят на Рингес пари ли носи, или щастие? Удоволствието може да се купува и продава, отлично го зная, но щастието няма цена.
— Този разговор за пари ни унижава — отбеляза Томас Рейн. Лицето му излъчваше неодобрение.
— Парите са си просто пари — каза Суря. — И ние трябва да решим как да приемаме пари от онези от Ордена, които са в състояние да дадат своя принос. — Тя отправи на Бардо кратък укоризнен поглед, после продължи: — Младият пилот е прав, че повечето от Ордена са положили обет за бедност. Ето защо те не могат да притежават нищо, дори дял от обща собственост.
Бардо се оригна, махна с ръка, сякаш за да отпъди муха, и наглед безгрижно каза:
— Проблем със собствеността всъщност няма. Всички от Ордена, които не могат да имат собственост, могат да правят дарения на рингесисти. Дори да се наложи да го правят тайно. После тези рингесисти ще влагат даренията им от тяхно име. Това би трябвало да задоволи проклетите канони на Ордена.
Ако Суря Лал първа беше предложила да изцеждат пари от новите рингесисти и Бардо бе измислил как законно да въведат този десятък, на Хануман ли Тош принадлежеше заслугата за привличането на приток от новопокръстени, които скоро щяха неимоверно да разширят мащабите на новата църква. По същия начин пак той трябваше да бъде обвиняван за пълното покваряване на Пътя. Но за да опишем цялостно забележителното му преобразяване и издигането му в църквата, първо трябва да разкажем за неговия опит да разбере универсалния характер на страданието.