Една вечер, след като бе прекарал деня в изучаване на математиката на разклонеността, Данло се разхождаше из Стария град в търсене на кафене, в което да вечеря. Мислеше си за богата вечеря от курмаш, грах и ориз с шафран, когато зърна пред себе си Хануман, провиращ се сред кънкьорите по улицата. Приятелят му не бе облечен в цветовете на сетик — носеше официална камелайка и лъскава кафява кожа и можеха да го вземат за богат поклонник или далечник. Данло си помисли дали да не го повика, да го попита дали иска да си поделят огромна купа курмаш, но дрехите на Хануман и потайното му поведение го накараха да остане на разстояние. По чиста прищявка той реши да го проследи. Хануман зави по „Серпентината“ и тълпите се сгъстиха. Снегорините бяха натрупали блестящи бели преспи покрай улицата, блокирайки лентите за бавно пързаляне. Всички кънкьори бяха принудени да се плъзгат по ледената лента между тези снежни стени, а шейните летяха по средата на улицата. Данло трябваше да се пързаля плътно зад Хануман, за да не го загуби. Надути мъже и жени в скъпи кожи го блъскаха, препречваха му пътя и го стрелкаха с ядосани погледи, докато се промъкваше сред тях.
В края на Квартала на диамантите Хануман се отклони по странична плъзга. Червеният лед бе изцяло покрит със сняг и отначало Данло не разбра, че се насочват към Улицата на ягодите. После забеляза публичните домове от двете страни на пътя: студени каменни редици от къщи без осветление и прозорци. Улицата беше мрачна и пълна с контрабандисти, богати мъже и жени на средна възраст, жадни и нервни под качулките си. Пред вратите на публичните домове стояха красиви момчета и млади мъже, облечени в тесни копринени камелайки. Сред тях се разхождаха опасни наглед сводници, които грубо подсвирваха на минувачите. Данло изпитваше силното чувство, че е попаднал на място, на което не би трябвало да е, че много погледи го наблюдават, преценяват и се чудят какво може да търси тук млад пилот. Самият той се питаше как Хануман може да се пързаля по улицата с такова невероятно спокойствие, сякаш мирисът на тамян, парфюм и горящ джамбул му е съвсем познат. Мисълта, че Хануман може да има вкус към млади мъже, го забавляваше и безпокоеше. Очакваше, че приятелят му всеки момент ще спре пред зловещата врата на някой от бордеите, но Хануман внезапно зави в някаква тъмна алея и изчезна.
Вече силно обезпокоен, Данло го последва по ледения процеп между два бордея, които бяха построени толкова близо един до друг, че двама мъже не биха могли едновременно да се промъкнат помежду им. Беше съвсем близо до края на квартала. Пред него в мрака блестеше снежен насип, отделящ публичните домове от грохнали стари сгради, които може би бяха изоставени още преди три хиляди години. Данло си помисли, че тези грозни постройки сигурно са кръчми, защото въздухът миришеше на печен хляб и сладкиши, сирене и силка, чесън и месо, печено на открит огън. Улицата на ягодите минава край Квартала на камбаната, наречен така, защото от въздуха мрежата му от улици прилича на огромна лилава камбана. Изглежда, Хануман се насочваше нататък и имаше намерение някак си да влезе в квартала.
Данло не разбираше как може да стане това. Улицата на ягодите е червена плъзга, докато всички улици в Камбаната, освен главната, са лилави. В Никогея червените плъзга се свързват само с основните оранжеви писти или помежду си. Червените улици никога не се вливат в лилавите. Затова Градът понякога представлява топологичен кошмар и пътуването между кварталите често е заобиколно и трудно. Много отдавна Арбитъра беше заповядал Градът да бъде построен по този начин с цел да изолира различните секти и извънземни раси в случай на необходимост и да затвори улиците при бунт или война. Хората обаче бяха провалили плана му почти от самото начало. На много места хариджани и други бяха направили нелегални бели улици, свързващи червените и лилавите плъзги и съответно различните квартали.