На трийсет и четвъртия ден от дълбоката зима, по време на открито заседание на колегията на господарите Чанот Чен Цицерон упрекна господаря Пал, че е позволил на най-блестящите си калфи сетици да се съюзят с демагога пророк на новата религия.
— Господарят Пал трябва да ни обясни защо Хануман ли Тош не е бил наказан за нарушаване на етиката. Господарят Пал трябва да обясни защо на Хануман ли Тош е било позволено да се свърже с отстъпника пилот, известен като Бардо.
Но разбира се, господарят Пал не трябваше да обяснява нищо, и най-малко на Чанот Чен Цицерон, когото смяташе за най-омразен от всичките си съперници за власт. Господарят Пал разтърка възрозовите си очи, изправи се и се обърна към господарите. На своя сетически език той направи няколко кратки жеста, които според личния му преводач означаваха: „Дарбите на господаря Цицерон са прекалено възвишени, за да ги изразходва като се занимава с някакъв калфа сетик. Аз ще се справя с Хануман ли Тош така, както трябва. Вярно е, че всички религии са опасни, но ние не трябва да смятаме, че не сме в състояние да овладеем тази малка религия на Бардо. Не трябва да се тревожим, че ще допуснем Пътят на Рингес, каквото и да е това, да раздели нашия вечен Орден.“
Но Пътят на Рингес вече бе започнал да разделя Ордена. Или по-скоро неговото радикално разпространение стана последната сред многобройните исторически причини, разделящи Ордена на две. По времето, когато Данло дойде в Никогея, стотици специалисти бяха проявили желание да участват в мисията до Вилда, защото мразеха религиите и техните богове и смятаха Вилда, светлинните години от избухнали звезди и опустошено пространство, за трагично дело на религиозна група, почитаща бог, наречен Еде. Гадеше им се от религиозността във всичките й форми, също както им се гадеше от вездесъщия и закостенял холизъм на Ордена. Искаха да избягат от Никогея, като се включат в освободителна мисия, и сега, когато техните колеги от „Уплиса“, „Лара Сиг“ и другите колежи почитаха Малъри Рингес като бог, желанието им да избягат от това безумие стана едновременно и паническо, и яростно. Други, които бяха пили кала или бяха слушали проповедта на Хануман, смятаха рингесизма за свеж, буен вятър, способен да отнесе вековете на остарели мисловни системи и догми и изтърканите начини на възприемане на вселената, които, подобно на уравненията на механик, издялани в камък, отдавна бяха въплътени в най-уважаваните институции на Ордена. Макар навярно да се безпокояха, че усилващата се религиозна страст на рингесизма може да ги помете, те твърдяха, че щели да са в състояние да овладеят това експлозивно движение, ако се били включили в него още от самото начало. Те бяха елитът на елитен Орден и смятаха, че могат да контролират недоволните и безумците, които винаги се събират под светлината на новите религии. Те се надяваха и се гордееха, че Хануман ли Тош е представител на този елит. Прекалено се вслушаха в изкусните му думи и не предусещаха, че ласкателствата им към него в крайна сметка ще унищожат Ордена.