— Чудя се защо проявяваш такъв интерес към Пътя. И защо той толкова привлича всички ни. Ти искаш да разбудиш хората — сама си ми го казвала. Клетките на телата ни — искаш да ги събудиш така, че да можем да живеем… като истински човешки същества. Но това не съответства съвсем на третия постулат, нали?
Тамара отхапа от мандарината си и се усмихна.
— Какъв беше третият постулат? Все забравям.
— Че човешките същества могат да станат богове, ако и единствено ако следват Пътя на Рингес — цитира той.
— Но не смяташ ли, че първо трябва да станем истински човешки същества и после да се опитаме да станем богове?
— Има ли значение какво смятам аз?
— Много голямо.
— Тогава смятам, че трябва да учиш рингесистите на изкуството си — отвърна Данло. — Ти си родена да учиш на тези неща, нали?
Тамара кимна, после взе един кръвноплод и започна да го разглежда така, сякаш е диамант и тя търси съвършения начин да го разреже.
— Дори като съвсем малка — каза Тамара — исках да стана куртизанка. Разбира се, много жени искат същото и много биват отклонявани, но аз винаги съм чувствала, че това е призванието ми, че ще съм много нещастна, ако ме отклонят.
Данло й се усмихна.
— Но как биха могли да те отклонят? Ти си най-красивата жена, която съм познавал.
Тя се засмя, после лицето й стана сериозно.
— Знаеш, че няма смисъл да ме ласкаеш. И без това съм прекалено суетна.
Всъщност тя наистина беше много суетна и мразеше това си качество, макар да се опитваше да го приеме като част от себе си по изящен и естествен начин, както правеше и всичко останало.
— Ти си такава, каквато си — каза Данло.
— И ти не си съвсем доволен, че правя това, което правя, нали?
— Това ограничава известни възможности помежду ни — призна той.
— Отново ли говориш за брак?
Данло кимна.
— За брак, да, но не само за това. За създаване на семейство… за истинско единение.
— Толкова ли е важно за теб?
— В крайна сметка това е всичко — отвърна той, обърна се и притисна чело към студения прозорец. — Откакто пристигнах в Града, аз живях… само за себе си. За своите търсения, за своите нещастия, за своите мечти. Такъв е цивилизованият живот. Толкова много хора тук правят същото. Даже специалистите и пилотите. Предполага се, че би трябвало да се посвещаваме на Ордена, нали така? И ние жадуваме за такова посвещаване. Да жертваме част от живота си за по-велик живот… като част от нещо по-голямо от самите нас. Всички го знаят. Това е идеалът, но малцина го постигат, струва ми се. Орденът е мъртъв — всички говорят така — и затова се обръщаме към Пътя: за да запълним празнотата. Но тя не може да се запълни като се тъпчем в някаква катедрала. Или като коленичим заедно, докато Бардо ни поднася морска вода. Поне аз не мога… да я запълня по този начин. Ако не беше ти, с радост завинаги бих напуснал Града. Ако не беше онова, което бихме могли да създадем заедно. Няма значение как ще го наречеш, брак или единение. Ще е нещо прекрасно. Благословено. Двамата сме създадени за него. Сега го виждам. А толкова време бях сляп. Когато умря племето ми… умрях и аз. Част от мен. Но сега — никога не съм и сънувал, че съществува човек като теб. Сега, през тези нощи тук, аз отново съм жив. За първи път от много време мисля, че съм истински нормален.
Той замълча и отвори прозореца, за да влезе свеж въздух. Нощта бе студена и ясна, замръзналите вълни на залива искряха под звездната светлина. А отвъд залива се издигаха планините, извисили се на хоризонта като мрачни древни богове.
Тамара коленичи до него. Очите й блестяха. Тя докосна ръката му и каза:
— Ти си прекрасен мъж и винаги говориш толкова красиво. Но честно ли е да говориш за брак, когато нямаш право Да се жениш?
Той обърна глава и я погледна. — Все още съм калфа — не съм положил пилотския си обет.
— Но скоро ще го положиш, нали? И ще ти забранят да се жениш, а после ще те изберат за мисията до Вилда и тогава ще трябва да си кажем сбогом, защото ще заминеш завинаги.
— Не… завинаги. — Ще се върнеш ли в Никогея?
— Веднага щом мога. Веднага щом намеря лекарство за чумата. Ако има лекарство.
— Разбирам — трябва да завършиш търсенето си. Той сви рамене — навик, придобит едва след постъпването му в „Реса“.
— Може да се нарече и търсене.
— Ти ще завършиш търсенето си и ще излекуваш своите алалои, разбира се. И после? Какво ще е станало с нас? Чувала съм разказите за жени, които са чакали своите пилоти да се завърнат.
— Имаш предвид проблема с изкривяванията на времето ли?
— Чувала съм за пилоти, които са остарели само с три години, докато любовниците им са остарели с трийсет.